В “дългия” февруари на високосната 2008 година къща музей “Иван Вазов” и издателска къща “Жанет-45” започват отново с популярните и традиционни вече “Срещи в сряда”. Литературните четения в последната сряда на всеки месец и с участието на известни и обичани съвременни български поети и писатели само за година успяха да си изградят свой неповторим облик и да привлекат духовно любопитна, интелигентна публика. През 2007 година “на сцената” на “Срещи в сряда” четоха Станка Пенчева, Теодора Димова, Деян Енев, Владислав Тодоров, Красимира Зафирова, Пламен Антов, Митко Новков, Георги Господинов и редица млади автори, чиито дебютни книги са издадени от “Жанет-45”.
На 27 февруари 2008 г. от 18 часа гост на “Срещи в сряда” ще бъде Силвия Чолева, артистичната и запомняща се поетеса и есеистка. Силвия Чолева е автор на поетичните книги “Детето на глухонемите”, удостоена с наградата “Южна пролет”, “Вход”, “Отиване Връщане”, “Внимателно”, “Картички”. Познаваме я и като встрастена във фрагментите, които сме чели в литературната периодика и събрани в “Зими и лета” и “Писма”, обичаме и чувствената й литературна критика от страниците на в. “Култура”. Познаваме гласа й от програма “Христо Ботев" на Българското национално радио, където Силвия Чолева води предаване за култура. Но и това не е достатъчно, и не е всичко, което можем да кажем за нея – защото задъханата й нагласа на неутолимо жизнен и енергичен човек преминава през работата в списанията “Сезон” и “алтера”, през в. “стършел” и Нов български университет, където преподава писане на есе.
Но на 27 февруари, сряда, Силвия Чолева ще се спре за един час в къщата музей “Иван Вазов”, за да чете от своите книги, издадени в “Жанет-45” и да даде автографи след четенето. “Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас.
В свързаната с “Картички”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските кртички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже – по думите на Марин Бадаков – “меко, внезапно и дълбоко”.
И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова.