„Романът на Захари Карабашлиев „18 % сиво” ме запали по съвременната българска литература” – каза Михаил Митев, десетокласник от Враца, организатор на градския читателски клуб „Между редовете”.
"Четенето ми помогна да добия самочувствие и увереност в себе си, да не бъда срамежлива и да говоря пред публика” – сподели Виктория Тодорова, десетокласничка от 32 СОУ в София и член на литературния клуб „Летящото прасе или четящ тийнейджър" , инициатива на Детско-юношески отдел на Столичната библиотека и писателката Юлия Спиридонова.
С тези оптимистични думи започна Кръглата маса „Книгите за тийнейджъри излизат от зоната на здрача”, която се проведе на 21 април 2016 г. в Американския център на Столична библиотека. Тя се проведе в рамките на тазгодишния „Поход на книгите”.
Нейната цел беше да чуе мнението и да събере идеи и определи посоката за бъдеща съвместна работа на всички членове на „Четящият отбор на България”: ученици, родители, учители, библиотекари, автори, преводачи, илюстратори, издатели и разбира се, държавните институции, доколкото те имат желание реално и ефективно да участват в този процес.
.JPG)
В темите на кръглата маса не присъстваше „четенето и грамотността”; тя нямаше за цел само да се похвали с добри резултати, макар че точно с това започна – добрите примери сред четящите тийнейджъри. Обсъдиха се предложения за начините за мотивация за четенето – как четящите да запалят връстнитиците си по книгите, модерно ли е четенето или четящите се чувстват като аутсайдери, „странни птици” с книги в ръцете. Младежите плахо зададоха и въпрос, който силно ги вълнува, но който не получи конкретен отговор – как да се намерят форми и пътища за по-голяма изява, публикации и издаване на книги от тийнейджъри.
Дискусията показа добрите практики в работата на обществените библиотеки и на Емилия Георгиева – учителка по литература от 6-то ОУ в София; новите канали и сфери на влияние, които издателите търсят, за да стигнат до своите читатели. Йоана Ванчева от издателство „Емас” сподели, че в новата им политика е да предлагат на тийнейджърите неиздавани книги от съвременните европейски писатели.
Не беше спестена и нерадостната картина от недостига на книги в училищните библиотеки – местата, които са най-достъпни за учениците. Константин Йорданов както винаги беше прям и конкретен като отново повдигна въпроса за ДДС върху книгите – нека този данък да отива приоритетно за библиотеките и за кампании за четенето.
Така се очерта акцентът на Кръглата маса: Огромната нужда от активно публично говорене и алармиране от негативните последници от минималното и недостатъчно четене на книги от младежите. За пореден път издатели, автори, преводачи, учители и библиотекари се обединиха около нуждата да се привлече вниманието на държавните институции и да се изиска отговорност и конкретни действия от тях по тази тема.
Велизара Добрева – изпълнителен директор на издателство "Егмонт" с тревога зададе реторичния въпрос: "Знае ли нашето общество колко негативните последици има малкото четене на книги и готово ли е да ги понесе?" Тя допълни още, че младите хора, които не четат, по-малко разбират света около тях, имат по-малка възможност да изразят себе си, да са конкурентни сред връстниците си, когато излязат на пазара на труда. Това засяга всички държавни институции – Министерствата на образованието и науката, Министерство на културата, Министерството на труда и социалните грижи, общините и др.
"Четенето е рутина, която се планира както ходенето на семейна почивка. Родителите трябва да планират четенето” – така г-жа Добрева се включи и в темата за ролята на родителите в процеса на „запалването” на любовта на децата към книгите.
Много силни думи се казаха на Кръглата маса, които биха послужили за отправна точка за следващите инициативи в посока на тийн четенето и тийн книгите:
Милена Ташева от „Софтпрес” и Вал Стоева от „Детски книги” се обединиха в препоръката: "Родителите трябва да бъдат ограмотени и да не забраняват на децата си да четат, каквото искат".
Милена Ташева от "Софтпрес”: „Опасно и вредно е да се противопоставят технологиите на четенето, в тази посока трябва да работим, защото двете не си пречат едно на друго."
Юлия Спиридонова – Юлка: "Думата "трябва" тук е много уместна – Трябва да се чете! Задължително е да се чете!"
Денис Олегов, 11 кл., 133 СОУ, София: "За да препоръчам книга на даден човек, трябва да знам накъде иска да се развива, да познавам душата му, защото книгата е храна за душата".
Мариана Мелнишка – преводач и преподавател: "Нужни са повече места за четене, защото аз вярвам в публичността на четенето като мотивация за тези, които не четат. Нека по-често да говорим за книгите пред децата – в това е бъдещето на книгата. Учителят да влезе в ролята си и с енергия и воля да увлече учениците в любов към четенето”.
Кръглата маса се огранизира от: ББИА, АБК, Фондация "Глобални библиотеки" -България и ABC Design & Communication. Форумът откриха Спаска Тарандова – изпълнителен директор на фондация "Глобални библиотеки" и Веселин Тодоров – председател на УС на Асоциация "Българска книга". Жюстин Томс от ABC Design беше модератор на дискусията.
Kafene.bg е медиен партньор на събитието.
* * *
Месец преди Кръглата маса беше организирана анкета с ученици от 8 до 12 клас в София, Враца, Криводол, Пазарджик, Кюстендил, Плевен, Видин, Дунавци, Габрово, Варна, Стара Загора, Силистра и Добрич. Анкетите са проведоха в училищата, градските библиотеки и онлайн. Бяха обхванати 200 души, почти по равно момичета и момчета, които отговориха на въпроси за последно прочетена книга, любима, книга, автор и жанр. Резултатите показаха следното:
Младите хора не познават достатъчно съвременните български автори. Сред любимите им книги са: „Игрите на глада”, „Здрач”, „Дивергент”, „Хари Потър”, „Вината в нашите звезди”, „Сбогом, Аляска” и „50 нюанса сиво”, „Вампирите от Морванвил”, „Игра на тронове”, книгите на Силвия Дей и Дан Браун. Харесват и класически автори като Агата Кристи и Джейн Остин.
Като изключение от тези често повтарящи се заглавия са любими книги като „Стъкленият похлупак” от Силвия Плат, автобиографиите на Майк Тайсън и Стийв Джобс, и „Дневникът на Ане Франк”.
Съвременните български автори също влизат в графа „любими” като Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Емил Конрад, Юлия Спиридонова – Юлка, Иво Сиромахов, Мартин Ралчевски, Неделчо Богданов с „Българ” и Илиян Любомиров с „Нощта е действие”. Слави Трифонов също е известен с автобиогарфичната си книга.
Най-често учениците от 8-12 клас си купуват книгите, които четат, на второ място ги взимат от близката библиотека и по –рядко от приятели и Интенет.
В златната тройка на предпочитаните жанрове са: фентъзи, трилъри и любовни. Поезията има най-малко почитатели – едва 19 %.
Снимки:
1. Част от младежкия панел:Крис Евтимов и Михаил Митев от Читателски клуб "Между редовете", Враца и Денис Олегов – вдясно, автор на блога "Олеговизми" и органзиатор на "Смислено априлско четене".
2. Кръглатата маса откриха Спаска Тарандова – изпълнителен директор на фондация "Глобални библиотеки" и Веселин Тодоров – председател на УС на Асоциация "Българска книга".
3. Отляво надясно – Мариана Мелнишка, преводач, Юлия Спиридонова – Юлка, писател, Вал Стоева, "Детски книгии" и Дамян Дамянов – художник и илюстратор.
4. Четящият отбор на тийнейджърите: Габриела Ахчийска и Виктория Тодорова, 32 СОУ, София, Крис Евтимов и Михаил Митев от Враца, читателски клуб "Между редовете" и Денис Олегов – вляво, автор на блога "Олеговизми"