Режисьорката Катя Петрова кани Мартина Пенева и Александър Тонев направо от скаймейката на първи курс в НАТФИЗ на сцената на Театър "София" да участват в най-новия детски спектакъл – "Роня – дъщерята на разбойника" от Астрид Линдгрен. Гледайте "Роня" на 13 април в 19:00 ч., на 17 април в 11:00 ч. и на 20 май в 19:00 ч. и 21 май в 11:00 ч.
Как дойде поканата да участвате в „Роня”?
Мартина: Режисьорката Катя Петрова дойде в един от нашите часове при професор Иван Добчев. Мен ме попита дали мога да пея и дали съм пластична.
Бяхте ли чели преди това книгата?
Мартина: Не, тогава за пръв път се запознах с нея. Въпреки, че „Пипи дългото чорапче” съм чела около 12 пъти, без да преувеличавам. Интересно, как не съм знаела за „Роня”!
Александър:
Аз също не бях чел книгата.
Поканата беше ли изненада за вас?
Мартина: Да, защото това се случи още на втория ни месец в университета, още не знаехме къде се намираме.
Знаехте ли какво точно ви чака?
Александър: Не, в началото режисьорката ни даде много оскъдна информация.
Как протекоха репетициите?
Мартина: И двама ни хвърлиха в дълбокото, и трябваше да се учим в движение. Това бяха първите ни стъпки в театъра. Най-хубавато беше, че Катя Петрова и всички актьори от екипа много ни помагаха. Не беше лесно – още нямахме техника, не знаехме как да се движим на сцената, в началото заставахме с гръб към публиката. Малко по малко започнахме да напредваме.
Кое ви беше най-трудно?
Александър: За мен най-труден беше говорът – да се чувам, когато говоря, да артикулирам правилно. Оказа се, че това е техника, която се трупа с години работа. За първи път видяхме какво значи работа в екип, да сме заедно.
Мартина: За мен също говорът, но и това – да позволя на героинята да влезе в мен, да нямам никакво съмнение, че съм Роня, да убедя в това и публиката. Срещата със зрителите беше другото предизвикателство. На премиерата за първи път усетихме, че сме заедно, че сме един екип и се подкрепяме, не актьорски, а човешки.
Забравяте ли за себе си, когато сте на сцената?
Мартина: Да, превръщаш се в героя си. Трбява да сме убедителни, намяш право да се занимаваш със своите проблеми. Нямаш време дори да помислиш за нещо излишно, извън спектакъла и ролята.
Какви са отзивите от публиката, от вашите близки след като гледаха премиерата?
Мартина: Мама се разплака.
Александър: Чухме само хубави неща.
Какво е посланието на „Роня”, какво искате да научи публиката?
Мартина: Трябва да запазиш детето в себе си независимо от всичко. Колкото и да си голям, запази детската искрица, светлината в себе си, чистото любопитство, любовта към живота. И още – че можеш да покажеш на човек пътя, без да го съдиш, без да го сочиш с пръст. Децата в един момент се оказват учители на собствените си родители. Мен лично Роня ме научи на повече отговорност към моя собствен живот, да не бъда непусикст.
Александър: "Роня" има мисия, защото спектакълът е пълен с важни послания. Той учи на човещина, да се замислиш какво си способен да дадеш за другия, на саможертва. Дори цитираме „Ромео и Жулиета” с темата за предрасъдъците – Роня казва „не” на разделението, „не” на враждуващите лагери – любовта е над всичко това. Най-важното е да бъдеш човек.
Децата са най-специалната публика, защото попиват всичко като гъби. При възрастните е друго, те са стабилни. Преди да играем "Роня" само пред детска публика, се чудехме какво ще стане – дали децата ще са шумни и дали ще привлечем вниманието им. Докато играехме, усетихме във въздуха, че ни харесват. Детското възприятелие е толкова чисто и необременено.
След „Роня” накъде?
Мартина: В Академията имаме не малко задачи – нали сме първокурсници, а имаме да наваксваме пропуснатото заради репетициите.
На кого искате да благодарите?
И двамата: На Катя Петрова, задето ни даде този голям шанс да работим с големи професионалисти и какво означава един спектакъл, изграден от толкова много компоненти, с които ние за пръв път се сблъскахме, на колегите, с които игарем и на екипа на Театър "София".
Мартина: Искам да благодаря и на моя първи преповадател – Пепи Върбанов.
Какво бихте казали на тези, които още не са го гледали?
Александър: Елате да се потопим заедно в магията на „Роня – дъщерята на разбойника”.
Мартина: Елате да гледате „Роня”, защото си струва денят ви да започне с такова приключение.