Писано ми е било да заобичам книгите на Давид Фоенкинос. През лятото на 2015 прочетох "Деликатност", "Шалрлот" и "Спомените", а през март 2016 – и "Нашите раздели" (и четирите са издадени от "Колибри"). Видях автора и на живо по време на фестивала CineLibri 2015 в София – един чаровен мъж, млад татко, писател с лек, четивен и много забавен, модерен начин на писане, който с всяко ново заглавие знае как да заинтригува читателите си. Книгите му се различават една от друга, но и си приличат. Например в последната – "Нашите раздели" още на първата страница намерих думата "спомени", а по-нататък в романа на няколко пъти и думата "деликатност". Приех това като тънки нишки от паяжина, които свързват книгите му. Сигурна съм, че не го е търсил самоцелно, но като стар негов читател ми беше приятно да откривам тези "знаци".
И сега няколко думи за "Нашите раздели". Романът разказва как една връзка може да понесе n на брой раздели и пак да бъде щастлива и голяма. Раздялата също се брои за хепи енд. Щастието прескача поколенията и пуска корени в децата. Любовта е най-непредвидимото и несигурно чувство – може да залагаме много на една връзка, да виждаме в другия своята идеална половинка, но с месеците и годините, да се отдалечим един от друг, защото любовта се стопява и загасва като свещ.
Любовта има и друго лице – демон, който жадува за власт, звяр, който ни затваря в клетка, за да ни подчини, а от решетките може да излезем само с кръв и люти рани. Но оптимистичния дух на разказа побеждава и дори това не се превръща в драма. Разбира се, боли, когато връзката свършва, но това е цената на свободата.
Историята изобилства от сюреалистични картини и обрати (любимите ми са "тръгваш за никъде и намирш картината от съня ти", "от сватба на погребение", "търговският пътник, който продава вратовръзки", "гробището като декор за любовна среща"). Случките и хората са толкова интересни и уникални, че като нищо могат да влязат в речника "Ларус".
Някъде по средата на романа се сетих за "Музеят на разбитите сърца" в Загреб. В него са събрани многобройни експонати, свидетели на любовни раздели – кухненска престилка, прощално писмо, чаша, писма, картички, скъсани снимки, счупени съдове, изкуствени гумени гърди, розови пухени белезници – все спомени от хубави, екстазни, страстни, авантюристични, нежни, романтични, властни, обсебващи, демонични, нараняващи любови и на техния болезнен край. Според Книгата за впечатления със същите чувства остават и посетителите на музея. Една любов свършва и връзката трябва да бъде прекратена, когато се е изчерпала, когато тежи и заробва другия, когато се изражда в "не любов".
Дали да не пиша до Загреб, че "Нашите раздели" е много подходяща за библиотеката им? А защо да не поканят писателя за една лекция за любовта и разделите?
Вижте още:
Давид Фоенкинос: Деликатността липсва в общуването ни