Разговарям с Димитър Михайлов – автор на книгата „Кръстопът или безпътица: сложният избор пред Близкия изток“, който понастоящем е посланик на България в Израел.
За каква публика е книгата? За студенти или езикът й е достъпен за всички?
Книгата „Кръстопът или безпътица: сложният избор пред Близкия изток“ е предназначена за по-широк кръг от хора, но с интереси в случващото се днес в Близкия изток и в ислямския свят. Все пак, тя изисква малко основна информация и интерес по темата; в противен случай би затруднила читателя. Например, аз започвам въведението към съвременния свят на Близкия изток със „Западно-източен диван“ на Гьоте и представата за Ориента в европейското съзнание, преди повече от два века, за да препратя читателя към днешната сюрреалистична дествителност на взаимно-свързани и преплетени светове, във времето на пост-модернизма. За да навлезе човек в този свят, най-малкото, трябва да има някакви основни ориентири, някакво разбиране за време, епохи, исторически процеси; в противен случай ще чете текст, по който ще се плъзга и сърфира повърхностно, но няма да може да се задълбочи в него. Езикът е достъпен, избягвана е сложна терминология, всичко е написано така, че да бъде максимално четивно.
Каква е целта на книгата, къде се нарежда тя до другите издания със същата тематика?
Целта на книгата е да провокира читателя към размисъл за случващото се в света около нас, за процесите, които протичат в момента в Близкия изток, но вече засягат и всички нас; за тенденциите в съвременния свят на исляма и за бъдещето на нашата обща и споделена земя. През последните години са публикувани много текстове, но считам, че тази книга е уникален опит за поглед върху политиката и обществото през културата и религията: доколко успешен – читателят би могъл да прецени.
Книгата се появява в много тревожни времена и като че ли точно навреме, за да успокои читателите. Заглавието е въпрос, но бихте ли издали предварително отговорът – намираме се на кръстопът, знаеем ли накъде сме се запътили и как да изберем верният път?
Книгата наистина се появява в много тревожни времена, но нейната цел не е да успокоява, а да провокира читателите. Много правилно е зададен въпросът за заглавието, което – само по себе си – задава въпрос. Близкият изток и съвременната ислямска цивилизация, доколкото такава типологична категория е уместна, а и доколкото в многообразието може да се говори за монолитна идентичност на Близкия изток и исляма, не знае накъде се е запътил, нито пък знае какъв е верният път, или както в исляма е възприето да се казва – „праведният път“, худа. Това е един кръстопът между традицията и модерността; между фриволната интерпретация на закостенели сводове от религиозни текстове и необходимостта от хуманен и просвещенски прочит; между въвеждането на добри практики и модерни начини на мислене и управление, и сляпото имитиране на вкостенели практики, или – което е още по страшно – на създадени устойчиви представи за някога съществували такива. С две думи: кръстопът или безпътица.
Ще има ли официална премиера в София, откъде може да се купи?
Предвид постоянните ми ангажименти на посланик в Държавата Израел очаквам това лято да направя среща с читатели в „Перото“ в НДК.
Книгата може да се закупи на цената на едно списание (издадена е с некомерсиална цел) от няколко места: книжарници Хеликон, както и store.bg, както и тази в СУ „Св. Климент Охридски“. Очаквам съвсем скоро да се появи и в книжен център Greenwich София. Заслуга за нейното спретнато и икономично издаване има г-н Томислав Иванчев, член на Управителния съвет на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт – БАСАТ, на когото благодаря специално.