Жени Захариева – 50 години на сцената
„… Думата за подобно изживяване е само една – магия. И когато магията „се случи” както стана на концерта на Жени Захариева, аплодисментите, колко и да са възторжени са само блед израз на неповторимото усещане за досег с голямото изкуство” сп. „Музикални хоризонти” бр. 6. 2013, Лили Крачева
„Дълбока експресивност, брилянтна виртуозност, яснота и виталност, галерия от портрети и състояния, поднесени с благодат, прецизност и яркост във всеки елемент.” Отзив на Сюзън Жерве от 12 март 2015 г. във френското списание „Писмото на музиканта”
На 26 февруари 2016 г. концертната зала на Националната музикална академия „П. Владигеров” беше така препълнена, че към 18 часа гостите притесняваха операторите на двете телевизионни камери в салона. Център на внимание тази вечер беше проф. Жени Захариева, която отбелязваше своя впечатляващ юбилей – петдесет години, посветени на музикалното изкуство и сцената.
Съдбата е твърде благосклонна към някои личности. Жени Захариева е родена в София. Без да са музиканти, родителите й са почитатели на музиката и насърчават дарбата на дъщеря си да свири на пиано от детска възраст. Приета е в НМУ „Л. Пипков”, по-късно продължава висшето си образование в Московската консерватория „Чайковски”, която завършва с отличен успех. Специализира в Париж и от най-ранна младост печели международни конкурси.
Но дарбите са само семена, посети в душите на талантите. След посевите настава време за неуморен труд, усъвършенстване, издръжливост. Дръзко и достойно Жени Захариева застава в светлините на световни музикални подиуми, но едва ли е допускала, че нейният професионализъм ще покори върхове в концертната дейност и с различни симфонични оркестри в Европа, Далечния изток, Африка, Азия, Америка. Паралелно с изпълненията тя е канена като гост-професор за майсторски класове в най-престижните висши музикални академии в Москва, Париж, Ню Йорк, Япония. Космополитна личност. През 2007 г. получава звание ”Оfficier des Arts et des Lettres” за заслуги в областта на изкуството и литературата. През 2008 г. е посланик на българската култура във Франция, през 2014 г. получава почетна диплома от Японското правителство, през 2003 е носител на „Кристална лира” за върхови изпълнителски постижения, през 2012 г. получава награда на Министерството на културата за принос към българската музикална култура…
На 26 февруари 2016 г. в залата на Музикалната академия пианистката изпълни концерта в ла минор за пиано и оркестър от Р. Шуман, след което публиката дълго и нестихващо аплодираше неизчерпаемата сила на нейното изкуство. Заедно с цветята, прегръдките, възторзите юбилярката получи „Златното огърлие” на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Г-жа Жени Захариева е майка на две дъщери музикантки, има и двама внуци.
Само музикален изпълнител може да разбере напрегнатата всекидневна подготовка преди излизане на сцена и публика. След 50-годишна дейност вълнувате ли се от предстоящото представяне?
О, да. Винаги. Защото музиката е живо изкуство. Нотният текст не е картината на художника или литературното творение на писателя. Нотният текст е мъртъв, докато не бъде „съживен” от изпълнителя, който е необходимият съавтор на композитора. След дълъг и уморителен труд на усвояване на идеите и душевността на автора, след съгласуването им със собствените идеи и душевност, изпълнителят изгражда своя индивидуална интерпретация, която трябва да е технически съвършена, за да бъде той достоен посредник между автор и публика. Пред такава мисия вълнението е огромно.
Какво значи да си посланик на българската култура във Франция?
По предложение на Франция по време на нейното председателство в ЕС се избират посланици на културата от всяка страна на страните членки в ЕС. Бях посочена поради големия ми творчески актив във Франция и признанието чрез почетното звание за изкуство и литература, което няма никой друг български музикант.
Вие бяхте инициатор за възстановяването на старинното пианофорте на Клара Шуман в Германия и получихте орден от германското правителство. Как беше оценен Вашият принос?
Това е щастливо преживяване за мен! Както писаха германските медии, по идея на българска пианистка да се възстанови паметник на културата, е вълнуващо. След реставрацията, която продължи три години, бях поканена да изнеса първия концерт и да запиша компактдиск за фирмата „Gema”. По-късно дискът беше откупен в САЩ и Канада. За сега това изпълнение на вълшебния старинен инструмент е единствено.
Мислите ли, че интересът към класическата музика в България е в упадък и това оказва влияние на младите български изпълнители в тяхното намерение да се посветят на класиката?
Интересът на публиката не е в упадък, но условията, в които днес трябва да се развива класическата музика не са добри. Има сериозна и развлекателна музика. Сериозната формира светогледа на личността и тя не може да се „сложи на пазара”, за да се самоиздържа като развлекателната. Както в развитите демократични страни тази музика трябва да се субсидира разумно от държавата. Забележете, заплащането в нашия бранш е по-ниско от средната работна заплата за страната, а постиженията на класическото ни професионално изкуство са на световно равнище. Затова младите ни таланти заминават там, където могат да се издържат от професията.
Кой е любимият композитор, който бихте изпълнявала винаги?
Йоханес Брамс. Имам записани двата му концерта за пиано и оркестър и запис на соловите опуси на компакт диск от фирмите AVN Classic /Лондон/. Обожавам и Дебюси. Записът на неговите „24 Прелюдии” получи наградата „Диапазон” във Франция.
Разкажете ни за Вашите семейни концерти.
През 2015 г. в зала България направихме Моцартов концерт. На 25 април 2016 г. ни предстои Бароков концерт с камерния оркестър на Софийската филхармония. Дъщеря ми Дарина ще изпълни концерт „ІІ Favoritto” за цигулка от Вивалди. Арфистката Нина ще изпълни концерт за арфа на Хендел, плюс Шаконата от Бах в нейна преработка за арфа. Моят зет Ксавие Льоконт, който е френски пианист, ще изпълни концерт за пиано от Бах, а накрая ние с него ще представим концерта за две пиана от Бах.
Вярвате ли, че Вашите внуци ще наследят професията музикант?
Никога не съм била амбициозна майка. Дъщерите ми сами избраха професията си, както и инструментите, на които ще свирят. Е, казано на шега, в семейството имаме и един земен човек – съпругът ми, който е геолог. Вярвам, че родителите на внуците ми ще направят всичко, за да обикнат децата им музиката. Но също така се надявам родителите един ден да оставят децата сами да си изберат дали музиката ще стане тяхна съдба.
Срещала ли сте маската на завистта върху лицата на Ваши колеги, недостигнали световните сцени?
Предпочитам да не се срещам с нея.
Разкажете незабравим спомен от случай на сцената или в музикалния си живот.
След концерт в гр. Грас в Южна Франция шефът на туризма в този район ме покани да посетя лабораторията им, където се изработват прочутите френски парфюми. Разбира се приех и следващия ден отидох. След разходка в залите, изпълнени с машини, суровини и хора в бели престилки, той ми предложи да направя свой парфюм. Поставиха пред мен около 60 броя шишенца с аромати на различни цветя, цитрусови плодове, зелен чай; дадоха ми епруветка, в която слагах по няколко капки от различните извлеци, опитвах различни комбинации и съсредоточено миришех ароматите. Изпитах неприятно напрежение на обонянието, но след един час приключих експеримента и бях готова за „изпита” пред професора специалист. Той съсредоточено провери моя опит и каза: „Много добре! За кратко време създадохте впечатляващ парфюм, на който ние ще дадем номер, а вие ще му дадете името си, за да можете да търсите производител.” Разбира се не съм търсила производител, но понякога си поръчам директно от лабораторията в Грас, града на френските парфюми по 2-3 дози от скъпия парфюм с моето име „Jenny”.
Какво ще пожелаете на своите деца и ученици?
Да помнят, че Музиката е техният най-верен приятел.