Има хора, които обичат да спорят – все едно се състезават в спортна дисциплина. Харесва им да се надприказват, без да търсят от разговора определена цел, без да се озлобяват на словесния си противник, макар че често пъти му се ядосват. Такова впечатление оставиха у мен първите страници на книгата "Разговор от живота" на Симеон Илиев (издателство "Фабрика за книги").
Авторът не ни казва кои са героите, не казва и думичка за външния им вид. Ясно е единствено, че единият е начетен, обича да философства и използва научни термини, а другият говори направо, без сложни думи. В един момент ми заприличаха на двама древногръцки мислители, които се упражняват в красноречие. После си помислих, че са двама чичковци, седнали в кварталното заведение да обсъдят това-онова на по чашка. "Видях ги" и като двама спътници в едно купе на нощния влак "София-Варна", които си говорят, за да убият времето. Но, всеки може да си ги представи както пожелае.
Не е ясно и къде се развива действието – би могло да е навсякъде. Що се отнася до времето – можем да съдим единствено по условното разделяне на книгата на две части – "Денят" и "Нощта", без това разделяне да засяга самите теми.
Книгата впечатлява с чувството си за хумор, с иронията, самоиронията и сарказма във всички засегнати в нея теми: работата, заплата, брак, семейство, деца, жени, приятели и други. В нея има мисли за МОЛ-овете, обзавеждането на дома, старостта и младостта, мъжката и женската "работа" и др.
Още в началото, с първия ред, повествованието започва в диалогична форма, която продължава до последната страница. Г-н X и г-н Y разговарят понякога с бързи, кратки реплики, друг път се отпускат в пространни изложения, сякаш играчи на баскетбол си подават топката един на друг, докато някой вкара кош.
Диалозите често преминават в дълги монолози, които ако бъдат извадени от книгата, ще стоят много добре на сцена в стила на Stand Up Comedy или в моноспектакъл. Не знам дали Симеон Илиев е мислил за това, докато я е писал, но подобна бъдеща трансформация за "Разговор от живота" е възможна.
Не винаги в споровете се ражда истината и все пак темите се изговарят като непрекъснато се сменя гледната точка. Не мисля, че това е целта на книгата – да каже: "Да, това е правилната теза по този въпрос", въпреки старателните и обширни доводи, аргументи, анализи, изложения и заключения на двамата герои.
Не е изключено разговорът между г-н X и г-н Y така да ви увлече, че да искате да включите в него като г-н, г-жа или г-ца Z. Да поискате да влезете в книгата и да се разкрещите на единия, да потупате окуражително другия по рамото, и да кажете вашето неоспоримо и твърдо мнение по въпросите на житието-битието. Тогава книгата би могла да се разшири и допише с може би още сто страници. А какво ще стане, ако и друг чиатател поиска да влезе в разговора? Така е – темите от живота са непребродими. Те са безкрайна върволица от случки, случайности, герои, примери, опит, проби и грешки, спомени, мечти и планове, емоции и чувства. Затова има толкова ненаписани още книги.
А кои са двамата герои, ще разбете чак на края.
Похвала за корица на изданието, чийто художник е Диана Бойчева, много добре пасва на съдържанието и темата на "Разговор от живота".
Приятно четене!