На 16 януари официално дадохме старт на 2016 с първото за годината "Поетично кафене" – "Моторни песни". За първи път в Литературен клуб "Перото" в НДК – на литературната сцена излязоха 19 поети и споделиха в мерена реч и импресии моторното ни настояще. Темата получи политически прочит от Орлин Миланов. Имаше още хумористични стихове, паралел с жестоките катастрофи по пътищата на България (Мария Събева) и "инжерена поезия" от Николай Начев.
Какво разбрахме – машините напредват, кога ни помагат в живота, кога надвиват човешкото у нас, но без тях не можем, даже и без оново малко моторче, което чука ли чука, отляво в гърдите ни. Вапцаров също дойде на гости на "Поетично кафене", като няколко стихотворения бяха дирекен диалог с неговата "Вяра" и "Завод". И се оказа, че моторите са тясно свързани с образа на града и урбанизиращия се живот, така че беше застъпена и градската тема.
Приятна изненада ни поднесе Яким Дянков, който вместо да рецитира стиховорение изпя своя авторска песен за моторите "Ямаха".
Свои стихове прочетоха: Анна Христова – Анита, Валентин Евстатиев, Николай Начев, Иван Христов, Орлин Миланов, Райчо Русев, Денис Олегов, Никола Апостолов, Василка Петрова, Рая Вид, Мария Събева, Мария Славкова, Красимира Скабрина, Стойна Минкова, Марияна Еклесия, Рая Вид, Райна Минкова, Калина Алекс, Валерия Тодорова.
Благодарим за гостоприемството на домакините от литературен клуб "Перото" и за възможността да влеем и нашето поетическо присъствие в програмата му.
Следващото "Поетично кафене" ще бъде на тема "Модерна любов", а датата ще съобщим допълнително. Повече снимки вижте фб страницата на Kafene.bg
Стихотворенията:
Спирачки
От Орлин Миланов
… Вечна спирачка за мотора
на България
са овластени мръсни хора
и бездария.
Уви, Народе,
при всички строеве, режими и порядки
не се износва туй феродо,
тез гадни челюсти, тези накладки.
Едно не можем да поздрем – за да не бъдем все отзад, в обоза,
трябва спирачките да спрем –
да не прилагат върху нас тормоза.
Ще кажат – без спирачки ще се нагнетим
в някоя пропаст и ще станем ламарина гнила.
Не! Без спирачки Ние пред всички ще летим,
защото никой няма нашата подемна сила…
Моторчето
от Орлин Миланов
…Вадя нещо от хладилника,
но там няма нищо добро
за машинката ми, за туптилника.
Добро има за него в "Ангро".
"Ангро" е склад за строителни
материали, а те са
етапите подготвителни
за трудовия процес.
Трудовият процес е този,
който лекува всичко –
и сърце, и неврози,
и телце, и душичка.
Имаш здрав апетит,
здраво спиш, здрав се будиш.
Губиш и сили, и вид –
само ако се претрудиш.
Но с труда, без съмнение,
ставаш здравословно дърт,
а здравословното ти изтощение
ти гарантира здравословна смърт…
Моторни песни
от Денис Олегов
Моторните песни
на кукли в конвейра
са назидание
за пластмоасови,
фалшиви идеали.
Заводни стенания
в обречения храм.
Строй от обвивки
лази в краката
на зъл император
с корона на шут.
Кубчета хартия
задоволяват велики
битови нужди.
Мъртви души
възхваляват труда
за създаването
на чуждия свят.
В самолета
от Николай Начев
Пилотът с трясък излетя от кабината
и пита пасажерите: "Случайно фазомер да имате?"
Маркуче хидравлично – четвърт цол?
Спокойно! Всичко е под мой контрол.
А някой случайно да има компас?
А карта да подробен маршрут, алтас?
Но може и за пътища и магистрали.
Инструкция за излизане от спирала?
Не може със пискюл, идиоти!
Какъв матр'ял – командирът изломоти.
Отляво се обаждат: "Дясно управУение.
Така е, щом на кориУото не сме ние!"
Във центъра напъват – ризи мачкат…
От VIP салона проговаря усмивка –
кат брошка за костюм – ирландска миризливка:
"Спокойно, мой народ, без паника!
по верен курс се движим – Атлантика.
Циклони идват от Евразия –
хибридно време – казах ви ази.
Сега ще кръжим тук бавно и красиво
до пълното изчерпване на кислород и гориво.
Така е безопасно и по-лесно,
когато кацаме – отвесно…"
Стюардът – физкултурник – тича по пантофи
и без да пита лисва две кофи.
Угаснаха приборите. Колесникът не промръдва.
А пиближаваме земята – тя е твърда.
И тука… аз не издържах: "Внимание, пасажери!
Сега началникът съм аз и слушайте мене!
Ще трябват само кламер и монета.
И ето, вижте: всички прибори светят!
Подайте ми инструкцията, стажант!"
(Отдясно ми пробутват томчета Айн Ранд.)
Ще кацаме по Третия закон на термодинамиката, тогаз.
Че другите закони не работят при нас.
И даже "Нарастване на хаоса – ентропия".
По чек-листа отмятам: колесникът, клапите,
докосване, реверс, ръкопляскане!
Къде се приземихме? – не зная.
Поглеждам – пак сме тук – България!
И чувам аз гласа на моята съпруга:
"Бре мъжо, ставай! Закъсня!
Ти, палавнико, дълго тази нощ лудя."
"Ох, мила, приземявах самолета…"
"И приземяваш до сега? Ще пазиме секрета!"
И тънко се усмихна мойта Мариета.
Човек и машина
(Теоремата на Гьодел* работи?!)
Откакто се помня – съдбовно покръстен,
със длани ранени се ровя с пръстта.
Поглеждам аз често в Небесния пръстен
със сърцето кървящо, смирил яростта.
И мачкам със пръстите глината свята,
безформена маса оформям във съд.
Завивам грижливо дъха на цветята,
от изгрев росата и хляб за из път.
Умът ми подсказва: създай си машина,
с човека сравнима по сила и ум.
Да гледа небето, с душа – мандолина,
долавяща тънкия лунен парфюм.
Направих машина за триста отмяна –
по сила, по скорост, с чевръстия ум.
Тя връх е на мисъл, от Горе огряна,
на логика чиста – безплътен куршум.
Изправих се. Гледам в небето – кристали.
Залезът – пурпур – мерло от винар.
Палитра разлята във горски поляни
разпалва в гърдите ми огнена жар.
А моят машинен монитор изписва:
Безсмислен обект… Банален пейзаж…
Четвъртият филтър… Диодът зависва…
Растителен цветен фураж…
Но как е възможно? Къде съм сгрешил?
Тук моята чест наранена е тежко.
И сякаш върлува първичен бацил.
И глас отдалече: "Човешко е, твърде човешко!"
* Съгласно теоремата на Гьодел математическата логика е ограничена – не е възможно да се постигне едновременно пълно и непротиворечиво познание.
Моторни песни днес
от Рая Вид
В живота, в динамичния ни век,
мотори толкоз много днеска има –
помагат, но и пречат на човек,
дори и въздухът му вече взимат.
Какви моторни песни, брат?
Само удар, шум и трясък
забиват се в душите чак
и нито стон, ни птичи крясък
ще върнат сърдечния ни ритъм пак.
Уплашени и свити, ето днес –
пред компютрите стоиме с часове,
измъчени от тоз прогрес,
не чуваме и собствените гласове.
Че остава ли ни още време
от ракети, самолети и войни
дори да искаме да се обичаме?
По дяволите, тез машини!
Светът потънал е в тътнеж
и превръща природата ни веч
в един безкраен луд бъртвеж,
без въздух и вода, и само в сеч.
И моторните ни песни ей така
са мръсни, мръсни вече от… слова.
Станахме и ние даже като тях,
без чувства, обвити в прах и смрад,
изпели човешката си песен и без сямх.
Защо ни са машините тогава, брат?
Моторни песни
от Иван Христов
С "Моторни песни" помниме Вапцаров
и с едрите звезди над Фамагуста,
със стиховете, вдъхващи ни вяра,
написани преди разстрела, в пруста.
Или когато хвърляше с лопата
кюмюр в пещта, за битките епични,
с надеждата да промениш съдбата
по воя на сирените фабрични.
Когато самолети над Биская
превръщаха в руини Гереника,
ти, с твойта малка книжка ни омая
и заплени с бунтовен ритъм.
Съзираха отридените хора
мечтите си пресътворени в песни.
В строените ята, в простора горе,
понесли на крилете на прогреса.
Моторни песни? Не, моторен тътен
по улици тече, по магистрали.
В брониран джип бандити с поглед мътен.
Очакваше ли всичко туй? Едва ли.
Докато песните ти обикалят
в орбита двете полушария,
души продажни Вяра твойта свалят
от книги ни, тук, в България.
Но зная аз, перчемът ще развееш
на светло, в гарнизонното стрелбище,
и с цяло гърло песен ще запееш:
"Народе мой, защото те обичахме!"
Моторите в кръвта ми
от Иван Христов
Моторите ли? Те са във кръвта ми.
Израстнах с тях в сала, бензин и дим
под покрива на техникума "Сталин"
и спомените от класа любим.
Прибрал под мишка шапката с кокарда,
с дъска чертожна, чанта, линеал,
трамвая хващах аз от спирка "Вардар"
на тройката, умора не познал.
Шкембе на "Опълченска". Онзи чичко
със кепето и черния мустак
ми слагаше в купа, нарязал ситно,
чревца от агне и чорба – черпак.
Нахлупил шапката, току пред входа,
куртка с якичка, стъпкал бързо фас,
минавах пред учителката строга
за първия, очакван с тръпка час.
Дали той "техническо чертане",
"котли", "турбини", "български език",
те бяха стимула ни и призвание,
на нация технологична – вик.
А след обяд, облечени в престилка,
с моторен бум в прогнилото гърне,
заснемахме на пантограф с чертилка
прилична диаграда – КПД.
Трамбовахме пръстта в леярски форми,
отливахме детайли от чугун.
Ковашки чук характера оформи,
готови за житейския ни друм.
Нощните таксита на София
от Никола Апостолов
Бръмчат
неспирно нощните таксита
по всичките посоки на града.
И морните
шофьори до насита
гладуват с небръсната брата.
Кръстосват
булеварди по заявка.
На пост – пред барове и казина.
И във
износената им прозявка
се стича уморена празнина.
Моторни песни
Калина Алекс
Кънтят около мен моноторни песни:
коли, трамваи, самолети, влакове,
но аз ги игнорирам и в сърцето ми
звучи мелодията на очакване.
Излязох от града с моторни песни:
коли, трамваи, самолети, влакове.
Отидох по повеля на сърцето ми
в гората, под дървото, във очакване.
И вече не звучат моторни песни:
коли, трамваи, самолети, влакове.
Изпълнена съм с песен от сърцето ми,
която свършва с моето очакване.
Мелодия започва нова, дивна
в хармония с вселенското трептене.
Трептят листата в нежен, чуден ритъм.
Ушите ми дочуват шумолене.
Потапям се сред звуци. Ромоли
поточето наблизо и се чуват
все нови, нови звукови вълни:
от птици, от пчели. Накрай дочувам,
че пее песен цялата природа.
В мелодии и ритми ми говори.
И различавам словото на Бога,
ала не мога да го изговоря
на никакъв познат език човешки.
Усещам, че дъхът ми го говори
и го повтаря всяка моя клетка,
и аз се включвам в общата симфония…
Отново съм в града с моторни песни:
коли, трамваи, самолети, влакове.
О, те са част от по-голям оркестър,
във който всичкте участваме.