Лидерът на рок групата Motörhead Йън Фрейзър Килмистър, известен като Леми, почина на 70-годишна възраст, на 28 декември. Леми замина в отвъдния свят след кратка борба с много агресивна форма на рак. Той разбрал за заболяването си на 26 декември, а два дни по-късно издъхнал.
Моторхед са поставени на 26-та позиция в листата на VH1 "100 най-велики артисти в хард рока".
Музиканти и не само – хора от цял свят засвидетелстват уважението си към рок легеднадата. В България неговата загуба беше отбелязана по интересен начин – с "фейсбук бдение". Много известни личности, от различни сфери на културата, публикуваха в личните си профили спомени и прощални думи за легендарния рокаджия.
„Майка ми влетя в стаята докато слушах MOTORHEAD до дупка. Много агресивна музика слушаш – вика. Съобщих ѝ, че Леми е ритнал вратата на небето с крак и е нахълтал при останалите икони на рока. Замълча с разбиране, а аз усилих уредбата още повече.“
Росен Карамфилов
“Сбогом, Леми. Благодаря за енергията, беса и екстазa.“
Кристин Димитрова
„Леми, един от кралете на рока, е напуснал този свят и се е включил в небесната банда. Концертът на Моторхед в Каварна беше едно от най-великите ми преживявания евър. Музиката, гласът му, свободата, рокендрола остават. Ти си вечен, Леми.“
Светлозар Желев
"Странен ден.
Особено след нощта.
Иска ми се да обясня на моите софт и прочее деликатни и различни приятели дразнещото, вероятно, фейсбук бдение над паметта над отишлия си Йън Фрейзър, познат като Леми Килмистър.
Метъл или не, рокер или не, арогантен, досаден тип или не, икона или супостат, но
Чичо Йън беше повече от поредната рок звезда.
С риск да накърня неволно чувствата ви към дузините умрели рок, поп и всякакви наши любимци, Йън Фрейзър Килмистър беше и икона, и рок звезда, и гъзар, и позьор, но всъщност беше някакъв неизфабрикуван, автентичен апотеоз на рокендрола, който напоследък не е нищо друго, освен ретро носталгия. Йън Фрейзър Килмистър е един наш тъжен батко, мизантроп, скептик с неумолим дух и банализирано представен "живот", но достатъчно мъдър, за да не позволи да бъде поредното клише за шаранести младежи и девойки.
Възможно е да не харесвате тежкия вид на рокендрола, който той свиреше и живееше в буквалния смисъл, с всички оттенъци на кал, секс, цинизъм, вулгарност, неебателност.
Но чичо Йън беше и поет. Мрачен, суров. Смущаващ песимист и скептик.
Самотен на върха на някаква смахната хранителна пирамида на консуматорски поп-рок феномен, който не търпи отклонение от нормата.
Но самият Йън, боледуващ от ума си и от едно непреклонно его, от диабет и канона всяка вечер да заковава поредната фенка, беше твърде истинен, за да остане в канона на една наистина консумеристка свинщина.
Този дядка, роден през далечната 1945, беше последната връзка на някакви остатъци от бейби бума и генерацията на късните 60', та дори до прясно пръкналите се неофити на късния рок, с една традиция на наивния и неподправен рокендрол, която имаше повече енергия, честност и плам.
Тъпо е, но чак днес осъзнах, отвън щампите "чу ли новия албум на Мотърхед" и "Гледа ли ги в Каварна", че днес аз, преклонният на средна възраст лис чичак, осиротях, барабар с хиляди неизвестни и различни от мен люде.
Коледата беше прекрасна.
Но продължението беше жестоко.
Благодаря ти, Йън.
И ако този текст ви се струва прекалено прекален, извинете, че занимавах финия ви слух и взор."
Симеон Германов
Почивай в мир, Леми!
ПП Цитатите са използвани със съгласието на авторите.