Реших да споделя тази кратка истинска история преди Рождество, защото в днешното време подобни случки са рядкост. Но и не само за това. А защото, ако човек умее да чете и между редовете, както се казва, ще намери тук огромна надежда. А всеки има нужда от надежда днес.
Майка ми седяла на една пейка в централна софийска градинка тези дни и си четяла нещо. Времето било меко за сезона и тя, тичайки по задачите си, решила да се отбие от пътя си за четвърт час и да отдъхне.
До нея „случайно“ седнала нейна позната, която незнайно от къде се появила в този момент в същата градинка. Майка ми я поздравила и продължила да си чете. Тя е такава – чете ли нещо, винаги потъва в написаното. Жената, която била възрастна, но била по-млада от майка ми, което значи, че може би била около шейсетгодишна или малко отгоре, изведнъж я прекъснала.
– Мария, прощавай, но искам да ти споделя нещо.
Майка ми я погледнала с любопитство.
– Знаеш ли… – запънала се притеснено жената. – Аз… аз… чувствам такава любов в душата си, че… обичам всички хора. На никого не се сърдя. Никой за нищо не обвинявам. И… на всички прощавам.
Тези думи учудили майка ми. Тя оставила книгата си настрана и я погледнала в очите.
– Ами… това е прекрасно – отвърнала бавно. – Радвам се за теб.
Същият ден вечерта майка ми с изненада научила, че въпросната жена, само час след като се разделила с нея, получила удар, паднала на тротоара и починала.
На другата сутрин майка ми споделила случилото се със свещеника в църквата, в която се черкува.
– Слава Богу. Тя е при Христос – отвърнал отецът и се прекръстил, – било й е открито, че скоро ще почине и тя се е простила със света. Трябва да се радваме за нея.
Какъв пример на любов е това, мисля си. На Божията любов към тази жена, но и от нейна страна към всички хора.
В един миг времето свършва за всеки. И… настъпва съдът. Дано сме смирени и да знаем, че там, на онзи страшен праг, трябва да имаме любов в сърцата си. Любов, любов и пак любов. За да ни помилва Христос. Иначе може да настъпи безкраен мрак. Наистина безкраен мрак. Да пази Бог.
Разказът е публикуван във в-к "Лечител"
Вижте още:
"Безкрайна нощ" от Мартин Ралчевски излезе на английски в електронна книга