След успеха на първия й роман Христина Панджаридис разказва за втория – "Някъде другаде" (ИК "Жанет 45"). Тя пише още стихове и разкази. Името й е между стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г.
Разкажете ни как дойде идеята за "Някъде другаде"?
Любимият ми герой от романа "Някъде другаде" е затворничката. Заради силата й да започне отново и да захвърли миналото. Естествено, и художникът. В неговия образ има голяма доза истина – преди години се запознах със скулптор и той ми сподели как едва на двайсет и пет години разбрал коя е истинската му майка. Тя го потърсила, не за да види що за човек е станал, а от необходимост. Историята ме разтърси и остана в мен. "Багаж" за бъдеща книга. Захващайки се да пиша за зарязаните от майките си по разни поводи деца, а и не само за тях, в романа се преплитат още теми, "съживих" и неговия образ. Друг прототип, дал огън за книгата, е и една майка, която непрекъснато се разкъсваше от въпроса дали я бива като възпитател и закрилник на децата си. За година и повече време ги остави на грижите на съпруга си…
Кои са основните теми и внушения на романа?
Нашата уязвимост, затварянето на очите, щом нещо не ни касае. И още – жените, които стават майки, но не успяват да се справят с отговорностите. А помощ не идва отникъде… Самотата да си сред хора и все по-затворен и неразбран.
Как се приема от читателите?
Доколкото имам контакти с прочелите романа, хората намират “Някъде другаде” за по-интересен от предишния – “Ничия”. Някои казват, че е смел, но тъжен. По този повод се усмихвам и добавям – доста дни, започнали с усмивка, завършват с тъга.
За Вас самата кое е най-важното, свързано с този Ваш нов роман?
Че се научих да се вслушвам в героите си и да надниквам в неосветените места, да преодолявам с помощта на думите страха да съм необичана, неразбрана.
Какво си пожелаватет за Коледа и Новата 2016-та?
За Рождество Христово и идващата 2016 година си пожелавам здраве и здраве за любимите ми хора. Колкото и егоистично да прозвучи – и пари, защото за първи път от доста години насам не мога да поднеса подаръци. Хайде, чудеса, идвайте насам!
Какво пожелавате на читателите на Kafene.bg?
Здраве и време за четене! Историите в “Някъде другаде” да ги увлекат и да продължат мислено пътя на живота си с повече смелост и всеотдайност.
Откъс от книгата прочетете ТУК.