Какво споделиха Серджо Кастелито и Маргарет Мацантини преди премиерата на филма за България "Никой не се спасява сам". Филмът е по книгата на Маргарет Мацантини, а Серджо Кастелито е режисьорът. Двамата бяха специални гости на издателство "Колибри" в рамките на първия кино-литературен фестивал "CineLibri", посветен на 25-годишнината на издателството.
Серджо Кастелито
Много сме доволни да бъдем тук, много сме благодарни. Имахме много стабилен ден на интервюта днес. Прекрасни са хората в България, прекрасни бяха и журналистите и ни направи впечатление колко са компетентни и подготвени. "Никой не се спасява сам" е третият филм, който режисирам по роман на Маргарет. Той е за историята на една любов, по-скоро за края на една любов. Това не е филм, който просто гледаш, това е филм, който шпионираш. Както се случва, например, когато сме в ресторант и на някоя съседна маса двойката ни стане любопитна и се опитваме да ги наблюдаваме и се опитваме да ги чуем какво си говорят, за да си пресъздадем някаква история, която се случва между тях. По същия начин когато слушаме съседите от съседния апартамент чуваме как си казват "Обичам те", "Мразя те" и започваме все повече да надаваме ухо, да преживяваме и да участваме в тяхната история. Така че "Никой не се спасява сам" означава и това, че в един момент може би всички ще се нуждаем да наддадем ухо какво се говори на съседната маса, за да съучастваме в историята на другите хора, защото проблемите на другите са и наши проблеми, животът на другите е нашият живот.
Маргарет Мацантини:
Аз също съм много щастлива, че съм в България, място на което намерих много човешка топлина и където се чувствам като вкъщи. Писането е самотна работа, когато писателят твори, той е сам. Затова, когато книгата е вече готова и издадена, тя започва да расте и да се развива чрез читателите. По тази причина за мен е много важно да се срещам с читателите си. Читателите са лекът за тежкия труд на писателя. Аз знаех, че вие съществувате, но днес много се вълнувам да видя лицата ви. Що се отнася до екранизацията на книгата, това е друг жанр. Знам, че читателите много често са претенциозни, когато са чели романа, защото се чувстват като притежатели на един образ, който са си създали. Филмът, обаче, е друго изкуство и то работи своите средства, той работи с образи.
Нашият случай е особен, защото ние живеем заедно, ние сме семейство. Въпреки това за нас е много важно, въпреки че имаме много различни характери, имаме един и същ поглед върху живота. Именно общият ни светоглед ни свързва толкова дълбоко, че ни позволява да работим заедно по този начин. Серджо успя да направи от филма независимо съществуща творба. Както едно дете в един момент придобива независимост от родителите си, така успя да се получи и този филм. Благодаря ви, благодаря на "Колибри" за блестящата идея за този фестивал. Пожелавам ви приятно гледане!
Снимка: архив "Колибри", на снимката: Серджо Кастелито, Жаклин Вагенщайн, Маргарет Мацантини
CineLibri е на www.cinelibri.com и https://www.facebook.com/CineLibri.
Вижте още:
Близо 10 000 зрители гледаха филмите на фестивала CineLibri