Лусина Терзиян е дизайнер в ABC Design & Communication и студентка в НБУ, специалност “Илюстриране и графични технологии”. През тази есен тя участва в Hip Hip Zine Fair – събитие, което представя съвременната независима издателска сцена от България и цял свят. Hip Hip Zine Fair беше организиран от Hip Hip Library с подкрепата на Културния център на Софийски университет, домакин на първото издание през септември 2015. На фестивала Лусина Терзиян представи своя проект – илюстрации към “Небивалици” от Доналд Бисет. Използвам повода да я разпитам за работа й като дизайнер на сайтове и като илюстратор.
Защо избра точно тази книжка за твоя курсов проект?
Усещам всички мои колеги като приказни герои, а ателието, в което работим – като приказен свят, защитен и сбъдващ мечти. Както аз, така и всички те, сме избрали да илюстрираме светове, в които или си представяме, че живеем или мечтаем да претворим в така наречената реалност. "Небивалици" на Доналд Бисет описва света, така, както аз го преживявам – абсурден, противоречив, объркан, изпълнен с душа, дори и в неодушевените си предмети.
Съвременните детски книжки изобщо не приличат на книжките от преди 10-20 години. Изброй три отличителни и съществени техни черти.
Разнообразни. Различни. Разпознаваеми.
Като дизайнер в уеб агенция ABC Design можеш ли от един поглед да кажеш за един сайт че е остарял и каква спешна помощ му е нужна?
Най-съществената част в работата, както на дизайнера, така и на илюстратора е да умее да наблюдва, съзерцава, разпознва. И така да намира целта, отправната точка, както и основата, върху която да стъпи, за да изгради илюстрацията си или пък новия уеб проект.
Ако умееш да различаваш какво може да се запази, какво да се промени и какво напълно да се премахне от един сайт, спрямо функциите които трябва да изпълнява и аудиторията, с която да работи, значи си успял да свършиш добре работата си.
Върху какъв проект мечтаеш да работиш?
Такъв, в който да навляза в дълбочина, да заеме цялото ми съзнание. Да ме развива, докато работя по него. Да ме провокира да отивам отвъд зоната си на комфорт постоянно. Да ме накара да вляза в детайлите, без да губя гледка за общата картина. Да повлияе и да докосне голяма аудитория, за да има смисъл от него.
Какво е красиво според теб?
Всичко е относително. Това, което днес ни се струва красиво, утре може да не е. Непреходните неща са истински красиви – тези които остават във времето и се оценяват през поколенията. Всичко останало е конфекция, която бързо бива захвърляна и забравяна.
Как си почиваш от работата?
Като цяло нямам усещането, че "работя". Всичко разглеждам като приятно и правилно прекарване на времето. Така че, зависи от гледната точка – от една страна може да се каже, че не спирам да работя и съответно не си почивам от работата, от друга – че не работя изобщо, поне не в широко известния смисъл.
Дамян Дамянов: Бъдещето е на книги за възрастни с илюстрации