Психотерапевтът и семеен психолог Алисън Шейфър гостува в София и Стара Загора със семинари за родителството. В това видео, специално за Kafene.bg, тя разказва за родителя като ментор и треньор, а не като приятел; за глезенето като кражба на опит от детето и кога да пуснем ръката на порасналото си дете. (Вижте книгите й: "Скъпи, провалих децата", „Не, това не са глезотии“ и "Край на мита за добрата майка" от издателство "Колибри").
Родителят трябва да бъде приятел или авторитет за детето си?
Нашата роля е да бъдем родители на децата си. Можем да бъдем приятелски настроение към тях, но това е различно да сте приятел с тях. Приятелят е някого, с когото си доверяваш тайни. Като родители ние искаме да сме ментори на децата си. Искаме да им покажем силно семейно ръковоство – по същия начин, по който това става на работното ни място или както действа един треньор на отбор. Можете да ръководите чрез вдъхновение. Това е положително, но не е като да си приятел.
Глезене лоша дума ли е в съвременното възпитание?
Да, категорично (смее се). Въпреки това, трябва да знаем, че не можем да разглезим детето с прекалено много любов. Глезенето е свързано с прекален материализъм и консумеризъм. Глезенето не се случва само в богатите семейства, всяко семейство, с всякакъв социален статус може да разглези детето си. Да глезиш означава да ограбваш детето си от опит. Глезенето е спасяване или разчистване на пътеката на живота, за да не се спъва детето в различни пречки. Например, когато чакате пред чешма и детето се разплаче, то трява да разбере, че не може заради плача си да изпревари цялата опашка. То може да се ядоса, но трябва да си изчака реда. Разбира се, вкъщи е по-лесно: „Прочети ми още една книжка”, „Дай ми бисквитка” и ние се отзоваваме на техните желания. Така детето започва да мисли, че е негово право да получава това, което иска. Ако го глезим, то започва да се държи все едно има право на всичко.
Кога трябва да пуснем ръката на пораснато ни дете? На 18-тия му рожден ден ли?
Искаме така да отгледаме детето си, че то да бъде независимо и да ни „уволни” от властта ни. Обичайната възраст на узряване е около 18 години, но заради икономически и други причини много пораснали деца остават по-дълго време с родителите си. В този случай трябва да промените отношенията си един към друг в „възрастен срещу възрастен”. Например: „можеш да живееш вкъщи, но да си плащаш наем или по някакъв начин да допринасяш за домакинството, за семейството.
Вижте видеото:
Прочетете още:
Край на мита за добрата майка
Възпитанието на децата – когато виковете и заплахите не помагат