Как избираме поредната книга за четене? По препоръка на приятел, след прочетен отизив в медиите, след гледано интервю с автора/преводача в медиите или социалните мрежи. Или просто книгата ти се изпречва на пътя – привлича окото ти в книжарницата, например.
А дали четем наред – без оглед на жанр, автор и епоха или сме верни до гроб на едни и същи истории. Колкото читатели, толкова и пристрастия към четенето.
Харесването на една книга винаги е субективно, всеки я разбира различно, защото "всеки читател е различен, както са различни пръстовите ни отпечатъци", казва доц. Милена Цветкова от СУ "Св. Климент Охридски" на кръглата маса "Четене с разбиране", която се състоя през пролетта на 2015 г. в София. Така че има голяма вероятност да ви препоръчам книга, която да не ви хареса.
Обичаме да четем, да потъваме надълбоко в книгите, да се оставяме да ни омагьосат и да ни пренесат чрез думите в хиляди други животи, на хиляди други места. Често обичаме да четем истории, подобни на нашия личен живот, друг път – за мечти, които желаем да постигнем, а понякога захващаме книги, които никога не сме си представяли, че ще четем. Май важното е да не сме предубедени към книгите, към жанровете, към младите автори, към експерименталната литература.
Предлагам ви няколко цитата от книгата "Моята прекрасна книжарничка" от Петра Хартлиб, на издателство "Сиела", в която главната героиня разсъжавата по темата "Как избираме книги?.
"- Е, продаде ли я? – гласи ежедневният въпрос на вечеря.
– Ами трудно е. Всеки път, когато започвам да разказвам историята и казвам, че става дума за момиче, чиито родители се развеждат, 
повечето клиенти ме прекъсват и не искат да я купят.
– Защо не искат?
– защото не искат децата им да четат такива неща – за разводи и така нататък.
– Защо не?
– Защото казват, че нямало нищо общо с техния живот, децата не искат да четат такова нещо.
– Ами нали възрастните четат книги, които нямат нищо общо с техния живот.
– Какво искаш да кажеш?
– Ами така де, купуват криминалета, но нямат намерение утре да убиват някого.
Май е права, а аз като се замислям колко ли скучна би била литературата, ако купувахме само книги, които имат нещо общо със собствения ни живот. Нещо като: аз съм счетоводителка, неомъжена, работя всеки ден от девет до пет и имам котка. Затова търся книги за моята житейска ситуация.
Ама нали искаме да избягаме в друг свят, искаме драми и приключения. Та защо децата да искат да четат все това, което отговаря на техния живот."
* * *
За представителите на издателства, които рекламират книгиге си в книжарница.
"…всички ние сме наясно, че някои заглавия стават бестселър чак в книжарницата, а не заради маркетинговия бюджет или заради литературните критики във
вестниците."
***
"Това са книгите, които те карат да забравиш, че работиш прекалено много и печелиш прекалено малко, защото ние продаваме най-хубавия продукт на света. Продаваме истории. И мога да се зарадвам на хубав развлекателен роман също толкова, колкото на така наречената сериозна литература. Понякога това разграничаване в немскоезичния свят ми идва даже в повече. Всеки път е като танц върху сурови яйца, когато се опитваш да разбереш каква книга иска клиенка, която влиза и казва: "Препоръчайте ми хубава книга". Коя е хуава книга според дамата? …"
Прочетете още:
Препоръка за книгата "Моята прекрасна книжарничка": Как се отваря книжарница?
Как Петра Хартлиб сбъдна мечтата си за "Моята прекрасна книжарничка"