В събота (9 февруари) 2008 г. в Младежки театър "Николай Бинев" се проведе конкурса за авторски стих на Kafene.bg – "Поетично кафене". Вижте фотопоглед
Зададената тема беше "Любов и вино". Първото му издание събра предимно млади хора, които изразиха одобрението си, че се организират подобни събития, стимулиращи младите поети. В четенето с по няколко стихотворения взеха участие само дами, въпреки че женският месец март все още не е настъпил. Мъжете бяха малцинство и слушаха притихнали.
Четенето откри нашата читателка Александрина Йорданова, която с много чувство изрецитира стихотворението си "Виновно вино". По-късно тя ни представи и още един свой стих. За да вдъхнат увереност на участниците в четенето се включиха Десислава Томова и Вергиния Генова – част от екипа на Kafene.bg.
Изключително артистична се оказа инженерът по професия Донка Чолакова, която потвърди думите на главния редактор на Kafene.bg Жюстин Томс, че не е важно какво работиш, а какъв вътрешен заряд носиш. Тя изпълни стихотворението "Вакханка", както и някои други свои произведения.
Третата участничка беше Люси Сетиян с "Любов и вино". Тя бе бурно аплодирана от своите почитатели, дошли да я подкрепят.
Всички автори на стиове получиха почети грамоти, а DVD-то "Цезар и Клеопатра" отиде при Александрина Йорданова.
Чрез жребий избрахме и една поетеса от участниците ни извън София – нейното име е Лили Велчева от Силистра Честито! Тя ще получи за награда от Kafene.bg актуален роман, който ще й изпратим на адреса, който е посочила за връзка.
Ето и стиховете, които публикуваме с разрешението на техните автори:
Вакханка
Ако цяла вечер разказвам истории
и изгарям лицето ти с мълнии,
ако пускам ръце и очаквам покана,
а разсъдъка давя във виното,
не ме връщай обратно в приличното,
от доброто момиче и щрих не остана,
довери ми се и не гледай критично,
тази нощ ме обичай необуздано.
Донка Чолакова
Любов и вино
Да намеря символи около мен оказва се нелека задача, камо ли игра.
Защо ми е да губя времето си в мисли за романтика
при толкова други смислени неща?
Ти знаеш…
даже много по-добре от мен,
как любовта идва и отива си от две сърца
като гарафа, напълнена с руйно вино,
но и чаша празна, останала пропукано-самотна
след края на дълга любовна тегоба…
Излишни спорове са пак това!
Истината си остава все такава –
лека, искряща капчица на повърхността на любовта,
че душите на тези двама – точно като теб и мен – са създадени
за да възпламенят огъня на жаждата в утрешния ден.
Ден, огрян от топли слънчеви лъчи над ниви и земи,
ден, охладен от дъждовния дар необременен,
докосващ гроздовете нежни като целувката на райска птица, долетяла от непорочната градина
точно днес до мен, напомняща ми за сърцето ти туптящо в своя плам целеустремен.
Излей ми пак своето признание…нека кръвта ми да кипи.
Времето лети.
Нека не опоручаваме онова, което Динонис,
създал е с цел да опияни две пияни и без друго земни дълбини.
Отпий от моята любов,
докато аз докосвам устните си до кадифето на кожата ти нежна…
Усети момента, в който дъха ни,
преминавайки през хронотопа, запечатан от нашата мечта,
оставя своята следа без страх и свян в живота на вечността.
Запомни, че нищо не се случва просто така,
а е реалност, дарена ни от ориста да се слеем в
кърваво червената отсянка на виното,
ценено и от просяка, и от царя,
защото възвисявано над истина и лъжа,
то достига до сърцето и пробужда тръпка, подобна
единствено на любовната игра!
Люси Сетиян
Виновно вино
Виновно вино няма,
грешиш приятелю в измяна,
защото сам от други изкушен,
питаш пак за мен.
Кога ще те опия,
бях ли аз магия?
Не помня и не знам,
но виното е още там.
В избата стои,
отлежаха твоите лъжи.
Как виновни аз и ти,
щом кръвта във нас гори?!
Как в студени зимни дни
да не пия ми кажи?!
Думите греховни-
облаци отровни!
Вярвай, пий, лъжи-
все любов бъди!
Александрина Йорданова
Спомен
Със чаша вино съм
до моята камина
и споменът ми
за онази зима.
Внезапен поглед
разпиля ме цяла,
една усмивка
бавно ме събра.
Душата ми притихнала
в две длани,
без да помисли,
взе ,че разцъфтя.
Навярно всеки
свой сезон си има.
Дошъл бе моят –
пролетната зима,
като светкавица…
Наздраве,Спомен мой,
за разцъфтелите
сред зима!
Благодаря ти,
че те има.
Лилия Велчева