Още от основаването си ансамбъл „Пирин” – Благоевград (1954) се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Днес, повече от 50 години по-късно, „Пирин” продължава да бъде сред водещите състави. Неговите концерти в България и по света са събрали над 6 000 000 зрители. Програмите му са представяни по всички континенти в над 60 страни. Много показателна е рецензията, публикувана във в. „Ивентс” (Хейвърд, САЩ): „Изобилното великолепие на „Пирин” – българският фолклорен ансамбъл, завладя сърцата на Европа, Африка и Азия, а сега и на Америка, в славно триумфално турне. Показвайки едно живописно наследство – с вълнуваща хореография, поразяващо пеене и ослепителни костюми, „Пирин” създаде театрален спектакъл, показващ чара и чудото на България.”
Многобройни са и наградите: „Златната плоча” на гр. Нешвил през 1982 г., наградата „Грамми” през 1990 г. за участие във втория албум „Мистерия на българските гласове” на Марсел Селие, на Международния фестивал в Картаген (1965 г.) и др.
Безспорно, огромна заслуга за постиженията на състава имаше неговият дългогодишен главен художествен ръководител Кирил Стефанов – композитор, диригент, блестящ организатор. След него ръководството поеха млади и амбициозни музиканти, които успяха да запазят наследеното. Главният художествен ръководител Димитър Христов и диригентът на оркестъра Петьо Христов с много любов и висок професионализъм продължиха делото на техните предшественици.
Оркестърът на прославения ансамбъл е равностоен партньор на хора и танцовия състав. Неговото участие в програмите е изключително важно не само в ансамбловите постановки, но и със самостоятелните си изяви. Затова и репертоарът му е богат и разнообразен. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изсвирени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. В програмата са емблематичните пиеси на Александър Кокарешков за тамбура, „Милице” на Петьо Кръстев, „Гайда коло” на Димитър Христов, „Влашки приумици” на Генчо Генчев, „Бучимиш” на Стоян Стоянов, „Жетва” и „Танц” от Марин Големинов, „Разложки мелодии” от Петьо Кръстев и още хора и мелодии от изтъкнати майстори в тази област.