Любо Георгиев е архитект, учил в Шотландия, Венеция и Холандия. След завършването си е работил като архитект в Manzelle Studio di Architettura (Венеция), ЛП Консулт (София), Claus en Kaan Architecten(Амстердам), MVRDV (Ротердам) и Turenscape (Пекин). В това интервю го разпитвам от позицията му на директор на фестивала ONE ONE ARCHITECTURE WEEK 2015, който ще се проведе в Пловдив 18 до 27-ми септември. Темата на нашия разговор е градското земеделие – част от програмата на архитектурната седмица „ПРИ-ОБЩЕНА РЕКА“.
Как дойде идеята за градско земеделие?
Градинката край Марица е една от намесите, чрез които експериментираме с нови функции за крайбрежието на реката в Пловдив. Ние виждаме в градското градинарство шанс за привличане на хора край реката. А примери за такива инициативи сме виждали в различни градове по света: Ротердам, Берлин, Рим, дори и София.
Иска ли се разрешение от общината?
Да. Това е общински терен и беше редно да поискаме разрешение от собственика. Освен това ние търсим както социална, така и институционална устойчивост. Тоест искаме не само гражданите, но и администраторите да видят пример за това какво може да се случва край реката.
Как решавате проекта организационно – колко хора се грижат за него, график на работа, има ли случай градинката да остане
неполята, неоплевена?
Тук не се справяме прекрасно. Всъщност един от най-важните аспекти на градското градинарство е капацитета му да създава общности. Ние засега не успяваме да създадем общност. Има хора, които от време на време помагат и за щастие по този начин поддържаме растенията. Но един голям минус на тази инициатива е липсата на постоянно група хора. Можем да се похвалим и затова, че повечето растения, които посадихме, оцеляха и се развиват добре. Поради организационни пречки садихме чак през юни, тоест по никое време, и си е постижение това, че повечето растения растат.
Как решавате въпроса с бракониерството/вандализъм?
Да чукнем на дърво не сме имали проблем с нито едно от тези неща. Но и ние целенасочено подбрахме растения, които да не са най-бляскавите и най-търсените за украса на терасата.
Как оползотворявате реколтата?
Все още нямаме реколта. Ние засадихме билки и подправки: лавандула, босилек, мащерка и т.н. Планираме по времето на фестивала да оберем част от листата, за да ги ползваме на бара при Плажът, от другата страна на реката.
Дайте няколко съвети на хората и в други градове – къде е най-подходящото място за билкова градина и защо да се заемат с градско земеделие?
В България градското земеделие не е нов феномен, даже по-скоро повечето хора гледат на него с пренебрежение, като на нещо, което е продиктувано от мизерията и нуждата от изхранване. Надяваме се по-младите поколения да не правят тези асоциации, ами да видят примерите от други градове. На такива места градските земеделски градини стават места за срещи, за готвене и ядене заедно, за парти. И хората осъзнават, че това допринася за биоразнообразието в града, което е от изключителна важност за качеството на нашия живот. А първият ми съвет към ентусиастите е да се обединяват. За реализацията на едно такова нещо е необходимо много ентусиазъм и постоянство.
Прочетете още:
Архитектура за животни и градско градинарство – на фестивал в Пловдив