Лятото не е сезон, това е един малък живот в живота. От друга страна то прилича на почивните дни, защото е прекрасно колкото тях и свършва също толкова бързо. Юни е петък, юли е събота, август е неделя. И като се замисля няма нищо по-тъжно на нашата планета от мисълта за свършващото лято.
Кажете ми сега кое е най-хубавото лято? В което не сме имали време за интернет, може би. А по какво познаваме лятото – по това, че връхните дрехи приличат повече на бельо. Ако имах право сега на едно желание, щях да кажа: моля, имам нужда от още един, четвърти месец лято.
Обожавам да държа лятото в шепите си и да усещам, как пясъкът изтича между пръстите ми, гъделичкайки ме, да го гледам в очите през ясните звездни нощи, да вдъхвам аромата на малини, круши, пъпеши и диня, да стъпвам боса по тревата и макар за малко да стана босоходец.
Лятото е свобода, небрежност, нежност в дългите дни, които се преливат в топлите нощи, а горещите сутрини предвещават още по-горещо пладне. Дрехите на простора се пълнят със слънце. Имам толкова много сили, че мисля, че мога да направя каквото си пожелая. Мечите добиват по-големи и по-силни крила и хоризонтът е далечен, и ясен – дава ми достатъчно място да се засиля, преди да полетя.
На сутринта намерих на нощното шкафче следната бележка:
„Извинявай, но дойде време да си кажем: „До виждане! Целувам те, твоето лято 🙂
Няма нищо по-тъжно на нашата планета от мисълта за свършващото лято. Да потъгуваме с усмивка за наближаващия край на лятото.
А вие какви отношения имате с лятото?