До 5 септември в Националната галерия в Двореца, площад „Княз Александър І“ № 1" може да бъде разгледана излобжата на Красимир Терзиев "Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било". Куратор на изложбата е Яра Бубнова.
В последния ден на изложбата, 5 септември, от 16.00 часа, в Балната зала на Двореца ще се състои лекцията на автора на тема: „Медия – интермедия – постмедия“.
Красимир Терзиев е един от водещите български художници, занимаващите се с инсталации, нови медии, фотография, филм и видео. В работите си той анализира и коментира промените както в света, така и в нашето възприятие в зависимост от средствата за масова информация и новите технологии. Той отделя особено внимание на променящите се представи за минало и бъдеще; на това как „мутират” историята и новите митологии; и как границите между личното, груповото и общественото пространство все повече се размиват, докато взаимно се легитимират.
Както намеква заглавието на изложбата – „Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било”, тя е ситуирана в едно настояще, в което неизбежно нахлуват сцени, образи и идеи и от миналото, и от бъдещето. Беше време, когато с относителна сигурност можехме да приемем последователността в течението на тези три времена: миналото е преди настоящето, а след настоящето идва бъдещето. Тази сигурност обаче като че ли се е изпарила с виртуализацията на света и експанзията на дигиталните изображения.
Изложбата представя 15 избрани работи, които с различни прийоми и в различни перспективи задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и икономика днес. Работите на Красимир Терзиев са изпълнени със скрити цитати, препратки, познати образи и мотиви, така че да комуникират непосредствено с ежедневния живот.
Отправна точка е видео инсталацията „Един филм” (2004) – квази-историческа драма без сюжет, в която 50 статисти, облечени в исторически костюми от гардероба на Киностудия „Бояна”, се мотаят сред филмов декор в очакване на сигнал „action”.
„Мону-ментално” (2011) е видео, в което камерата наблюдава от дистанция групи младежи, които „убиват“ свободното си време около Паметника на Съветската армия в София, без да обръщат особено внимание на идеологическата натовареност на пространството.
„Опитомяване. Първите пет хиляди години” (2014) сблъсква зрителя с фигурата на куче, което отдавна не е част от живите същества. Следват работи от последните няколко години, в които са на фокус различни разпознаваеми хардуеърни и софтуеърни форми и образи от екрана.
„Както водата, газта и електричеството идват отдалеч…” (2011) е серия цветни фотографии, представящи сцени от ежедневието на аматьор-астронавт.
„Семейство” (2015) изпробва хипотезата за семейния живот на луната, докато „Монумент на изтеклото време” (2013) ни връща в проблематиката на паметта, но този път ролята на въображаем монумент играе персонален лаптоп, чийто живот е изчерпан.
„През 1990-те един от слоганите на Майкрософт беше: “Where do you want to go today?” („Къде искаш да отидеш днес?”). Настоящият слоган би бил: „Кога искаш да бъде днес?”. И наистина, днес мога да поискам да отида в бъдещето като колонизатор на Марс, а утре, живот и здраве, да прекарам в приключения като средновековен рицар, римски войн или праисторически примат. Технологии, които да осигурят това, колкото щеш: фентъзи филми, 3D анимации, виртуални разходки, добавена реалност, различни компютърни приложения. Въпрос на избор – футурология или анахронизъм, или, защо не, и двете.” Красимир Терзиев.
* * *
Красимир Терзиев е роден през 1969 г. в Добрич (Толбухин). Живее и работи в София. Доктор по Културна антропология (СУ "Св. Кл. Охридски", 2012). През 1997 г. завършва живопис в НХА „Н. Павлович”.
През 2015 г. негови работи са представяни в изложбите: South by Souhtheast, Osage Art Foundation, Хонг Конг; Si tu veux voir le monde, ferme tes yeux, Argos Centre for Art and Media, Брюксел; Grammar of Freedom / Five Lessons: Works from ARTEAST 2000+ Collection, Garage Museum of Contemporary Art, Москва; Изкуство за промяна 1985-2015, СГХГ, София; The Romanian-Bulgarian Union. A Retrospective, Salonul de proiecte/ Музей за съвременно изкуство, Букурещ.
Последната му самостоятелна изложба е през 2013: „Космополис” в Института за съвременно изкуство – София.
Негови произведения са част от обществените колекции на Музей за съвременно изкуство Centre Pompidou, Париж; ARTEAST 2000+ Collection, Музей за съвременно изкуство/Moderna Gelerija, Любляна; Софийска градска художествена галерия и др.
През 2012 г. получава награда за съвременно изкуство на М-тел (с Даниела Костова и Цветан Кръстев), а през 2007 г. – наградата за ново българско изкуство „ Гауденц Б. Руф" През 2012 г. излиза от печат книгата му „Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство”, Изток-Запад / ИСИ-София. От 2007 е член на ИСИ-София.