Иван Христов е поет, литературовед и музикант. Автор на стихосбирките „Сбогом, деветнайсти век”, „Бдин” (през 2015 г. „Бдин” излезе на турски език под заглавие „Бдин, Сметището”), „Американски поеми” и на изследването „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното”. Автор е и на музикалния албум „Опит за запомняне”. Участвал е в множество международни литературни и музикални фестивали и уоркшопове. Негови стихотворения са превеждани и публикувани на над десет езика. От 2010 г. е член на организационния комитет на международния фестивал София: Поетики. Работи като Главен асистент в Института за литература към Българската академия на науките.
Какво се случи на уъркшопа в Турция преди няколко месеца. Имаше ли нещо, което те изненада?
Този тип уоркшопове са изключително полезни. Използваме английския език като bridge language. Това от една страна има своя недостатък, защото не работиш с родния си език, но от друга, имаш привилегията да общуваш директно с автора на дадено стихотворение, а това е незаменима привилегия. Това е четвъртият подобен уоркшоп, в който участвам (два в Гърция и един в Турция преди този) и мисля че това е бъдещето на литературните контакти. Подобен вид работа обогатява и собствения ти език.
По същото време в Истанбул се състоя и премиерата на стихосбирката ти "Бдин" на турски език. Какво е чувството да преведат книгата ти на чужд език и защо точно на турски?
Чувството е незаменимо, защото преминаването през една националност и една граница засилва надеждата ти, че ще успееш да 
преминеш през една епоха и един живот и ще останеш във времето. Излизането на „Бдин” на турски е естествен резултат от моето участие в проекта Word Express на британската фондация „Литература през граници”, благодарение на който за първи път посетих Истанбул през 2009 г. Оттогава създадох много нови приятели в Турция и популярността ми там нарастна. Така се стигна до „Бдин, Сметището”. Благодарен съм на моя преводач и приятел Гьокченур Челебиоглу и на издателство „Делта”, което публикува книгата ми.
Като литератор и човек, който следи културата, можеш ли да кажеш накъде върви българската литература днес? Има ли открояващи се жанрове и стилове?
Напоследък забелязвам една тревожна тендеция, за която говори и моята издателка Силвия Чолева (Опомнете се, бе! Възмутете се, бе!) – „натрупа се дефицит на стойности”, „настъпва объркване, не заради липса на качествени творби, които по-често остават ненаградени, дори неноминирани, а напред са буквално изтикани автори, тунинговани я от издател, я от жури, я от най-древното средство за въздействие”. Ако в началото на новия век, все пак, имаше критерий, но нямаше напрупване на силни литературни творби, то сега такива творби има, но някой размива критерия. Това е много опасна тенденция и всеки литературно-отговорен човек трябва да бие мандалото. Някой мъти водата на българската литература и този някой трябва да бъде дефиниран и да понесе отговорност. А иначе, забелязвам нов възход на поезията и това много ме радва.
Ти самият по какво познаваш добрият текст – проза или стих?
Добрият текст познавам по началото. Без значение проза или стих. Просто ме хваща за гушата.
Пишетш ли в момента книга и каква?
В последно време направих точно това. Събрах всички мои критически есета, рецензии и интервюта, писани през последните десет години и публикувани на различни места. Опитах се да си изясня – Какъв е критерият? А после и да го предложа на моите читатели. Част от тези неща могат да бъдат прочетени в моя блог на: https://ivanhristov.wordpress.com.
Надявам се скоро да излязат и като книга. Освен това, от доста време пиша изследване за българската литература от междувоенния период.
Пожелай нещо на читателите на Kafene.bg.
Много ми харесва заглавието на вашия сайт. Аз самият съм голям почитател на кафето. Кафенето е много литературно място. През Възраждането то е било средище за публичен живот, за дебат, но и възможност да се споделя истината. Да си спомним Ганкиното кафене на дядо Вазов. Продължавайте да поддържате тази функция на кафенето и бъдете винаги будни!