На книжния пазар излезе "Никой не е твой" от Христина Мираз. Художник: Фиделия Косева, Страници: 296, Формат: 13 х 20 см, корична цена: 9, 99 лв.
Анотация
Време е за смяна, за промяна. Време е за фокусиране върху човека вътре, без значение какъв е полът. Свободата да си себе си се плаща скъпо, но е безценна. Стремежът да останеш жена и човек е над всичко. Мъжете са само част от пейзажа. Те се сменят като времето. Със сигурност е хубаво да вирееш до мъж, наподобяващ на сигурна и слънчева страна. Лукс е постоянно да пътуваш и да търсиш своето място, но е единственото пътешествие, което си струва. Защото все някак, някъде, пътят спира и обикновено е там, където се чувстваш на място и си казваш: „Тук принадлежа“.
За Христина Мираз
Христина завършва специалност „Книгоиздаване“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2006 г. Съставител е на повече от 15 книги на различна тематика и от различен жанр. Работила е като журналист, PR и редактор.
Откъс от книгата
Първа част
Той
Your eyes
Sent: 05.04.2007 17:53 Четвъртък
To: [fanmail@abv.bg]
Все още не разбирам защо беше всичко това. Все още се чувствам потресен от факта, че ми написа: „държиш се като путьо“. И не толкова, че ми го написа, а че това беше първото нещо, което си помисли за мен/помисли да ми напишеш. След като се чухме по телефона и разбра, че всъщност съм попаднал в по-сложна
ситуация, отколкото си предполагала, си мислех как си зад мен, чувствах се силен заради подкрепата ти. Нямах търпение да пристигна тук и да ти разкажа какво се е случило. Очаквах реакция от рода на: „всичко наред ли е?“, „как мина?“, „какво стана?“, „добре ли си?“, „обичам те“, всичко друго, но не и директното „искам само да ти кажа, че се държиш като путьо“. Очаквах подкрепа и загриженост, а не обвинения. И то неаргументирани – висящи във въздуха. Както и да е. Ще ти напиша какво се случи от началото до края, и то не за да се оправдавам, а за да разполагаш с информацията в нейната цялост, такава каквато е в дейст-
вителност. И ако след това все още си мислиш, че съм се държал като„путьо“, позовавайки се на тази информация, можеш да продължиш да не си вдигаш телефона. Съжалявам, че отново се налага да говоря за нея и да описвам събития с нея, но случаят го налага. Тръгнах си трудно от вас – винаги ми е трудно. Въпреки непрестанните ти шамарчета и заяждания… не исках да тръгвам никъде. Спомням си погледа ти, докато влизах в асансьора, спомням си блясъка в очите ти. Но потеглих, налагаше се. По пътя, на светофара под моста си мислех дали да се обадя на Алекс, за всеки случай – да го предупредя, че съм „прекарал
нощта у тях“. Но не го направих, което беше глупаво от моя страна. Трябва да използвам по-добре способността си да предвиждам найлошия възможен сценарий – способността да виждам най-силния ход на противника дори преди него и да имам вече в главата си следва щия си ход. Спрях малко встрани от входа на
блока ми, оглеждайки се, точно като Брус Уилис, който се връща за забравения часовник, в „Криминале“.
Изключих новия телефон и го оставих в жабката. Предполагах, че ще го включа само след 10 минути пак – време, за което да отида до тоалетната, да закуся набързо, да проверя пропуснатите повиквания на домашния телефон.
Тогава не предполагах, че същия телефон ще успея да включа едва на следващата сутрин. Качих се по стълбите. Опитах да отключа пър во долната ключалка – защото ако тя беше вкъщи, то щеше да е заключено само горе. Беше заключено и горе, и долу. Влязох. Отворих вратата на стаята си и надзърнах – лежеше на леглото, без чаршафи, облечена и разглеждаше твоя Maxim. Попита ме къде съм бил, а аз є отговорих, че съм отишъл до работата ми много рано сутринта – прецених, че ако е била цяла нощ вкъщи, леглото щеше да е оправено за спане, а тя да ме чака под завивките, а не така – облечена. Извиних се, че много ми се ходи до тоалетната, което си беше самата истина. След това веднага влязох под душа. След малко тя влезе в банята и ми каза, че ме е чакала цяла нощ и аз не съм бил на работа, а някъде другаде, и настоя да є кажа истината.
Била е в „Строежа“ на концерт до към 3 след полунощ. Изведнъж е решила, че е по-добре да дойде да спи при мен, а не да се прибира до тях – нямало смисъл да дава повече пари за такси. И така, дошла е посред нощ, а мен ме е нямало… Крещеше ми в банята, докато аз се къпех. Аз є казах да спре да крещи, защото така няма да говоря с нея, и да излезе от банята, и че ще си говорим като приключа. Тя така и не го направи – беше като обезумяла. Докато си миех косата, є споделих, че съм бил у мой колега – Алекс, и сме играли на някаква GTA
на новия му плейстейшън докъм 4, после съм заспал у тях, а телефонът ми е бил изключен,защото ми е паднала батерията.
После се прехвърлихме в кухнята, за да закуся. Тя не ми вярваше и все ме питаше защо първоначално съм я излъгал, а аз є обясних – „защото знаех, че така ще стане и ще започнеш да ме разпитваш“. Питах я: „Какво, нямам право да не съм си вкъщи ли?“. Караше ме да се заклевам в живота си, че наистина съм бил у Алекс, а аз отказвах: „Мразя да се кълна. Защо трябва да се заклевам, за да ми вярваш? Трябва да ми вярваш…“ След това искаше да му звънна и да го питам дали не съм си забравил нещо у тях, за да му чуела реакцията. Аз и това отказах. Заплашваше ме, че ако не го направя, ще скъсаме. Крещеше. После плачеше. Изпадна в истерия. Каза ми „дори да си бил с друга, няма да скъсаме, но искам да знам истината – това е най-важното нещо в една връзка“. Питаше ме защо го правя точно преди да заминем (имахме планове още от миналата година за края
на месеца).
Преместихме се в другата стая, за да се облека. После се опита да ми включи телефона и като видя, че съм си сменил PIN кода, и ме попита защо съм го направил, аз є обясних, че „мразя да ми ровичка в телефона“. Тя ми отговори, че не я интересува, че ще опитва да го включва и изключва докато го налучка. И така след третия път SIM картата ми беше блокирана и трябваше да се въведе PUK код. Искаше да идва с мен на работа, за да говори с Алекс.
Сигурно сто пъти ме попита дали съм є изневерил, дали си имам любовница, дали съм спал с друга тази нощ. Постоянно плачеше. Ту плачеше, ту крещеше. Разпитвах я защо не ми вярва, защо ми е устроила капан, защо не си е оправила леглото, за да се наспи спокойно, и защо постоянно ме подозира. На леглото ми имаше мокро петно от сълзите й. Замислих се колко ли сълзи е поело това легло. Колко сълзи и колко сперма?
Тръгнахме с моята кола – след като я закарах до тях, отидох при моите майстори и оставих колата там. Оказа се, че някакъв ремък се бил скъсал и той тракал. Тръгнах пеш към спирката на 94 на Семинарията, взех първото такси и пристигнах на работа. В 12:30, когато ме посрещна с онези думи: „държиш се като путьо“,
и двата ми телефона не бяха у мен – единият в колата, другият – заключен на масата вкъщи, отключих го едва на сутринта. Когато прочетох и писмото ти. Съжалявам, наистина съжалявам, че не дойдох при теб онази нощ – написах ти го още предния ден. Но има разлика между това да си смел и това да си глупаво безразсъден. Има
разлика между това да си страхлив и това да си предпазлив. Особено в този ден и след онзи финал на разговора ни в ICQ и изчезването ти. Нямах телефон у себе си и не съм се криел нарочно, както ми написа. Исках да знаеш всичко това.
На левия ми палец все още се вижда следа от нараняването, което си причиних, разкъсвайки бельото ти. Все още стоят следите от ноктите ти по гърба ми.
Slowly
Sent: 05.04.2007 22:58 Четвъртък
To: [fanmail@abv.bg]
Сега отново прочетох какво съм написал. Имам чувството, че ще ме разбереш погрешно. Ако бях прочел писмото ти или SMS-а, щях да дойда при теб независимо от всичко. Но не ги бях прочел, за съжаление. А бях останал с последните ти думи в ICQ, където ме наричаш путьо. Къде си сега? Искам да те видя поне за мину-
та, преди да заминеш за Варна. За един поглед,може дори и без докосване. Къде си… по дяволите?