Онова лято, нейното лято, лято на бъркане в коша на миналото, на разкриване на семейни тайни, на намиране на себе си. Много отдавна не бях чела книга като романът на Лорън Уилиг "Онова лято" (издателство "Софтпрес"). Може би защото подобни четива ми се струваха прекалено романтични – заглавието и корицата ми приличаха точно на това. Още с първите няколко страници разбрах, че съм грешала. Книгата ме грабна и не ме остави до края. Една увлекателно разказана история, пълна с много история. За какво става дума:
Пътуване във времето. Прескачаме през глава от XX в XIX век и после обратно. Действието се развива между "преди" и "сега". Невидими родови нишки се протягат през вековете и десетилетията, носейки със себе си тежестта, бремето, и но дарбите към следващите поколения. Родословното дърво е много повече от красива схема на лист хартия. Ако го разровиш, не знаеш какво ще намериш. Оказва се, че наследството е в буквална и преносна употреба, свободата има висока цена, а любовта не е леснопостижима. Само силните жени, които се борят за нея, я постигат. През онова лято една млада жена успява да разплете семейната история, да се сдобри със себе си и да се помири с мъртвата си майка.
Има загадка, напрегнато очакване, детективски маниер. Има една щастлива и една нещастна любов. Книгата ни разказва много и от живота на художниците прарафаелити, творили преди епохата на Рафаело Санти, които основават Прерафаелитското братство – група от английски художници, поети и критици от средата на XIX век, които налагат есетиката на Средновековието, оплодена с цветност и жизнерадостност.
Не подминавайте "Онова лято" през това лято.
За авторката:
Родена и отраснала в Ню Йорк, Лорън Уилиг е автор на петнайсет исторически бестселъра. Книгите й са преведени на повече от осемнайсет езика и са носители на литературни награди като RITA, Booksellers Best и Golden Leaf.