Екатерина е част от енергичния екип, стоящ зад проект „ТаратанцИ“. Поканих я за кратък разговор, след като вниманието ми беше привлечено от схемата за стъпките на Чичовото хоро, което всеки минаващ пред подлеза на бул. “Цариградско шосе” и ул. “Ал. Жендов” може да тропне.
Каква е целта на "ТаратанцИ"?
Основната ни цел бе да създадем организация с културна насоченост, която да работи за повишаване интереса на хората, и най-вече на децата, към танците чрез алтернативен метод на интеракция и забавление в неангажираща среда.
Защо се казва "играя" народни танци, а не "танцувам"?
Играта е социално действие, хорото също. Глаголът „играя“ акцентира именно върху забавлението и общуването, които поначало са в основата на възникването на танца като начин на комуникация.
Модерни ли са днес народните танци?
Струва ми се, че стават все по-модерни, да. И буквално, и преносно. Буквално, защото наблюдавам все повече професионалисти в сферата, опитващи се в продукциите си да адаптират и стилизират народния танц, така че да стане по-достъпен и разбираем за съвременната публика. Преносно пък, защото доста млади хора вече се осмеляват да посетят залите за танци, именно за да научат някое българско народно хоро. Когато аз бях дете, това го нямаше. Доста често дори сред съучениците ми се смяташе за срамно да танцуваш точно народни танци.
Къде в София човек може да тропне вечер едно хоро? Има ли "дискотеки", където се пускат хора?
Вече има много клубове и школи за народни танци. Почти на всяка по-централна софийска улица може да се намери място. Важно е обаче хората да правят разлика в качеството на преподаване и внимателно да подбират местата, които посещават, тъй като често неправилният метод на обучение може да доведе дори до травми.
Има ли лесни и трудни хора? И за колко време човек може да се научи да играе хоро?
Да, има както лесни, така и доста трудни хора. Колкото до научаването – всичко зависи от физическата подготовка на танцуващия, също и от степента на сложност на хорото.
Имате ли наблюдения – кои са най-популярните хора, които се играят на сватби, например?
Разбира се, не минава сватба без Право хоро. Доста се играят също и Граовско, Чичово и Еленино хоро.
Вие участвате и в първия музикален подлез в София? Защо се включихте в проекта и кой ви покани?
Поканиха ни нашите страхотни приятели от организацията „ПОдЛЕЗНО“. Всички те са страшно зареждащи и позитивни като екип и идеи и за нас беше голямо удоволствие да работим с тях, макар и само за ден.
Вашето пожелание към нашите читатели.
Не следвайте стереотипите! Никога не спирайте да мечтаете и се борете за това, което чувствате, че си заслужава.Тогава стъпките се нареждат сами. Трябва само да ги оставим на спокойствие и да им се доверим. Заобиколете се от положително настроени хора и… Живейте!