Милена Родригез е специалист в областта на успешните връзки и автор на бестселъра „Любовта – какво не знаем за нея” (Издателство "Колибри"). Наскоро излезе и английския превод на книгата, „What We Don’t Know About Love”, в превод на Велина Минкова. На 25 юни в книжарница "Сиела – Ректорат" се състоя отворена лекция на Милена Роднигез на тема "Колко всъщност трае любовта". Водещи на срещата бяха Жаклин Вагенщайн и Велина Минкова. Тук предаваме част от състоялия се разговор. Текстът записа: Ивет Лолова
Милена Родригез има магистърски степени в областта на психологията и журналистиката. Изнася лекции, води семинари, активно участва с консултации в редица телевизионни и радио предавания. През годините тя съдейства на много двойки да изградят пълноценни и хармонични дългосрочни връзки.
Как книгата ни помага да разберем повече за даването и получаването на любов?
"Любовта – какво не знаем за нея" ни помага да опознаем себе си по-добре, а знанието е сила. Ако не познаваме себе си няма как да обичамеи и да приемаме, когато ни обичат. Ние често смятаме, че се познаваме добре, но в нашето същество има две инстанции: съзнавано и несъзнавано. Книгата ни помага да надникнем в несъзнаваната страна на любовта.
От какво зависи продължителността на любовта?
Продължителността на любовта зависи от два фактора:
Първо, от съвместимостта на партнорите и в колко неща са съвместими. Трябва да имаме предвид, че когато има привличане, то 
създава илюзията ,че ще трае вечно, дори да е за малко време. Аз обичам да казвам, че може да има привличане за една нощ, за три нощи, за три месеца, за тридесет и три години, че и повече. Никой не знае колко точно ще продължи привличането. Любовта има вродена непредсказуемост и непредвидимост. Това е факт, защото няма как да изчислим съвместимостта между партньорите, не може да го пресметнем с математика. Трайността на любовта зависи дали се привличемае като характери, сексуално, като ценностни системи. Колкото повече се привличаме по тези параметри, толкова повече шансът любовта да продължи е по-голям. Затова когато някой си избира партньор, го съветвам да гледа съвместимостта – не само моментното привличане, искрата, а най-вече да анализират дали двамата имат еднакви ценности – какво е добро и зло, кои са основните им цели, дали искат да имат деца или не искат, къде искат да живеят и т.н.
Вторият фактор за трайността на любовта е доколко двамата партньори са позитивни спрямо връзката си. Представете си, че двамата имат добра съвместимост, но започнат да се вторачват в негативните страни на другия, а знаем, че всеки човек има негативни черти, тогава връзката започва да страда от проблеми.
Как да различим влюбването от любовта?
Влюбването е първоначалната искра, която е необходима, за да може след това то да прерастне в любов. Двамата трябва да могат да си спомнят първоначалните моменти, когато са изгаряли един за друг, за да може това да ги топли през годините. От гледна точка на биохимията между влюбването и любовта има разлика. Доказано е, че докъм третата година на връзката кръвта е наситена с допамин – невротрансмитер, свързан с новостта. Когато нещо ново и интересно ни се случва, той се показва и светът ни изглежда по-ярък, почти буквално ние виждаме светът около нас в по-ярки цветове. Не бих казала, че когато „допаминовата фаза” в любовта свърши, това означава край на влюбването, по-скоро това бележи краят на новостта един за друг, двамата започват да се усещат, че вече не са толкова „нови” един за друг. Това може да е за добро или за лошо. Ако една любов е основана само върху чувството за вълнение, тогава на третата година тя си отива, тъй като няма нищо друго, което да я крепи. Заедно с допоманина когато се влюбим в кръвта се изпомпва и друг окситоцин – хормон, свързан с преживяването на близост. Окситоцинът е в много високи нива, когато жената ражда бебето си. В любовта окситоцинът ни кара да се чувстваме близки, защитени, сгушени, обгърнати от другия. Това е тази близка връзка между партньорите и дори без допамин, тази връзка може да бъде достатъчно силна, за да издържи дълго и да ни топли десетилетия наред.
Може ли да се преодолее кризата на третата година в любовта?
Точно това намеква и Бегбеде в романа си „Любовта трае три години”, но след това има кризи на седмата и на деветата години – любовта периодично минава през някакви фази. Трябва да знаем, че в психологията понятието „криза” не е само с негативен смисъл, то винаги означава и растеж. Т.е. ако тези кризи се преминат успешно, любовта се стабилизира и задълбочава.
Как да задържим любовта?
Съвет № 1 е двамата е да не забравят да флиртуват помежду си. Често хората не разбират добре тази дума и или влагат само сексуален смисъл в нея или смятат, че не могат да флиртуват. Всички притежаваме умението да флиртуваме. Някои флиртуват с езика на тялото – повдигане на вежди, намигване и т.н. Когато връзката започва, флиртуването става по естествен начин, например жената е винаги усмихната, когато той идва да я вземе на среща, той й носи цветя. Затова в началото отношенията са толкова добри. С напредване на времето, трябва да си напомняме да флиртуваме и да се дисциплинираме да го правим, да си напомняме , че флиртуването е сигнал за благоразположеност. Нека не спираме да даваме по-често сигнали на благоразположеност на парньора си, да му показваме , че го харесваме.
Съвет № 2 е да помним, че романтиката на връзката се храни с преживявания извън дома. Вкъщи винаги е много приятно да гледаме заедно филм, да си направим вечеря и т.н. Но, ако имаме преживявания само в дома, си ставаме доста обичайни. Ако двамата имат преживявания извън дома, поотделно или заедно, това внася свежест във връзката.
Как се отразява бракът на любовта?
Бракът е необходим ритуал. В модерното ни общество ритуалите по празниците стават все по-малко – главно по Великден, Коледа. В примитивните общества е имало различни ритуали на инициация, на порастването. Например скоковете със бънджи са били такъв ритуал – младежи, завързани за крака с лиана, скачат от висока скала. Днес при нас подобен ритуал е абитуриентският бал. Всички култури, географски отдалечени една от друга имат такива ритуали на инициация, както и всички култури познават ритуала на брака. Причината е, че с тяхна помощ психиката се настройва: „Ето, аз вече не съм момче, аз съм мъж и оттук нататък за мен ще важат нови правила и аз ги приемам”. По същият начин е ритуалът на брака „Вече свърши свободния живот, от тук нататък важат нови правила, аз ги приемам и се настройвам за тях”. Статистиките показват, че браковете са по-успешни от съжителствата, като вторите имат по-висок процент риск да се разпаднат. Макар че има и бракове, които завършват със развод, все пак шансовете връзката да оцелее и да се задълбочи е по-голяма, когато има брак.
Трудно ли да намерим любовта?
Ако смятаме, че е трудно, ще ни е трудно. Аз не смятам така. На първо място човек трябва да бъде готов вътрешно. Това означава много ясно да си е създалкартината какво е да бъдеш с партньор, в главата си да е преживял сценария как ще живее с човека, с когото иска да бъде. Истина е, че каквото видим във въображението си, можем да го реализираме навън. Виждаме как един човек, който не се различава от друг по привлекателност си намира бързо партньор, а пък другият с години не може. Първият мисли повече за това колко ще е хубаво, ако си има партньор, а вторият мисли повече за това колко е неприятно, че в момента е самотен. На всеки му отнема различно време да стане готов, но всеки човек може да бъде готов за хубава връзка и добър партньор, стига да не е настроен негативно към темата.
Вижте още:
Колко трае любовта – видео с Милена Родигез
Разликата между самооценката и самочувствието – видео с Милена Родригез