„Déjà vu Hug" е изискана малка стихосбирка от Иглика Дионисиева. Премиерата в София беше в началото на месеца, а на 25 юни ще бъде второто й представяне, този път в Челопеч. Книгата е издадена от Издателство "Скалино" с финансовата подкрепа на Община Челопеч. Оформлението на корицата е на Ивз Андонова.
Представи се за читателите на Kafene.bg.
Аз съм една жена на 40+, която харесва себе си и живота си. А животът ми включва любими хора (двете ми деца), обичана работа (в читалищна библиотека), добро място за живеене (кой не е чувал за село Челопеч? Да се поинтересува, защото е близо до София и много пъти през годината е притегателно място за различни хепънинги) и тия страсти – четенето и писането… 🙂
Стихотворенията в книгата имаха ли фокус, преди да ги обедини заглавието? Колко време са писани?
Не бих казала, че стиховете са имали фокус преди да се появи заглавието. Все пак са писани в продължение на много години. Голяма част от любовните стихове в книгата са от 90-те г. на миналия век ( леле, как звучи само!) и доста време са били познати на читателите само от страниците на тогавашните списания („Мост”, „Пламък” и др.). В предишната ми книга „Време на изплащане”, която излезе през 2003 г., фокусът беше към несъвършенствата на деня и на човешката адекватност на всичко случващо се. Затова любовната лирика отлежаваше като вино и чакаше „Déjà vu Hug" , където да се вмести уютно.
Кажи за непросветените как се превежда заглавието/какво значи?
„Déjà vu Hug" е книга за преживени състояния, познати усещания, често наситени с болезненост, но все пак – приети, затоплени от прегръдка.
Сподели конкретни случки, по които си написала стихотворение.
Последното такова стихотворение беше провокирано от новината за разстреляните кенийски студенти, в началото на месец април. „Стихнаха стоновете на майката”, а „Обяд”, написах след една от опустошителните градушки миналата година. „Целувката”, „Между трамвайните релси върви”, „В магазина”, „На загиналите деца в Кения” – това са все обговорени случки.
В един свой коментар във фб страницата си, написан по повод на друг автор, казваш, "още съм под наркоза от книгата". По това ли познаваш добрата книга – поезия или проза – че те зашеметява? Случвало ли ти се е да се "предозираш" с дадена книга, казано в кръга на шегата.
Ех, хванала си ме „в крачка”, още неизсъхнала от потопяването в „Подготовка за напускане на сърцето”, наскоро излязлата нова книга на Ани Илков. Добрата книга или ме зашеметява, както казваш ти, или така се вселява в мен, че известно време не искам, не мога да чета друго и да пиша. И с отделни творби често ми се случва това. Като прочета нещо силно, дори да съм имала идеи и намерение за писане на собствен текст, отлагам го за други дни. Добрата, силната литература заслужава цялостно изживяване, поклон и мълчание. В тоя смисъл съм за „предозирането”.
Работиш в библиотеката в Челопеч. Какво липсва конкретно на твоята библиотека – читатели или хубави книги, още нещо? Или пък нищо не липсва. Каква е твоята мечта за библиотеката?
От няколко години насам май ти си първият човек, който ми задава този въпрос – какво липсва в библиотеката. Липсва достатъчно пространство – за обособяване на уютна читалня, за нормално излагане и съхранение на книгите. Липсва достъпност за трудно-подвижни и болни хора. И, разбира се, липсват новите книги, освен ако не се погрижат за обновяване на четивата дарителите. Затова съм радостна да споделя какъв прогрес по отношение на постъпилите в библиотеката на НЧ „Труд и постоянство 1901” – Челопеч се наблюдава само за две години!
Правите ли специални събития, имате ли културна програма, свързана с четенето, литературни вечери?
Всяко читалище изготвя културна програма за дадената календарна година. Библиотеката е популярно място за деца и възрастни. Но със специалните събития, които целят да приобщят още повече хора към четенето, внасяме разнообразие и приятни вълнения у потенциалните и настоящи читатели. Чести гости на читалището са детски писатели. Тази година и Петър Чухов гостува за деня на книгата и беше представен именно като детски писател. Други наши инициативи са: отбелязваме на културни празници, в които са включени и конкурсни моменти, запознаваме децата от предучилищната и от малките класове с библиотеката; предстоят и още срещи с поети и писатели до края на тази година.
„Déjà vu Hug" е издадена с подкрепата на Община Челопеч. Какви отзиви получи от колегите си/кмета? Често ли Общината подкрепя културни изяви?
От колегите си получавам подкрепа, която е много важна за мен. Надявам се на предстоящото представяне на книгата в Челопеч, което ще е на 23 юни, да чуем и мнението на кмета, инж. Алекси Кесяков.
А Община Челопеч е целогодишно ангажирана с различни културни изяви, като:
http://chelopech.org/uploaded/14213273262064.pdf
Изминалата седмица беше наситена с ежедневни културни събития, всеки ден: http://chelopech.org/?page=news&id=375
А ето и предстоящи събития:
10-12 юли – Мотосъбор в местността Корминеш;
18-19 юри – автокрос за състезателни автомобили и мотоциклети;
18 юли – празник на хижа Мургана;
23 -26 юри включително – Международен фолклорен фестивал „Златен прах” с участието на състави от страната и от Перу, Италия, Словакия, Румъния и др.
През август ни предстои: мотосъбор „Атрокс” и лятно кино с прожекции на български филми за деца и възрастни.
Прочетете още:
Неочакван пърформанс на премиерата на новата поетична книга "Déjà vu hug" от Иглика Дионисиева