Откровено за романа на Йордан Славейков "Последна стъпка", издателство "Жанет 45" – един безупречен и похвален избор на издателите
Ако кажа, че това е роман от който боли, ще е малко. Ако кажа, че това е роман, който ти забива нож в гърлото и те оставя безмълвен, бездиханен и вцепенен, ще е поне наполовина вярно. Ако кажа, че това е оголен нерв, кървяща рана, изгарящ огън, безпощаден вихър, сигурно вече ще е казано.
Ако ви кажа, че това е един много, много, тъжен и тъмен свят, ще искате ли да се потопите в него? Ако ви кажа, че думите са като шрапнелни откоси или глътки люта ракия, ще посегнете ли към следващата страница? Ако ви кажа, че всяко изречение е шамар, ще си подадете ли и другата буза? Ако ви кажа, че всичко е истина и в същото време е най-изкусната лъжа, ще ми повярвате ли?
„Последна стъпка” е роман от Йордан Славейков. Неговият първи роман. Неговият modus vivendi. Този роман толкова прилича на Йордан – жесток, откровен, честен и безпощаден! Отблъсква те и те привлича неудържимо. Не можеш нито да си тръгнеш, нито да останеш с него.
Това е историята на едно семейство – Бащата, Майката, Братът, Братчето, Сестрата. Безименни. А всъщност с много имена, с всяко име. Не търсете прототипи, прилики, разлики, биографизъм, автобиографизъм. Това няма никакво значение. Кой от тях е Дани (за мен той е Дани, нищо, че се нарича самоиронично Свети Йордан Славейков) е най-малкото, което ме вълнува. Защото талантливият писател в него умно и болезнено се е слял или не, по-скоро разтворил във всичките си персонажи, във всичките им болки, грехове и падания. За да ги изнесе на горната земя, правейки една последна стъпка.
Последната стъпка е прошката. Не се сърди, и не спори, Дани! Има я, дори в твоя роман, колкото й да отричаш, колкото и да я криеш.
Бедност, шамари, изнасилвания, самота, падане, болест, грях и пак по много от същото.
За какво ви е всичко това ли? Ще ви го кажа направо, защото така се постига катарзис. Трудно е, боли, но след това си пречистен, о-дух-отворен. Носиш в себе си силата да бъдеш, да си, да не мрънкаш и да вярваш.
И след последната страница, и след последната стъпка струи светлина.
Кремена Димитрова