Писмо в стъклена бутилка е любим сюжет на писатели и кинаджии – да си припомним филма "Писмо в бутилка" (1999 г., с Кевин Костнър и Робин Райт Пен) и книгата на Никълъс Спаркс със същото заглавие. Известни са и много инициативи от разлини държави – хора, запленени от романтичната идея в технологичния ХХI век да се върнат няколко стотин години назад и да пуснат съобщение в шише във водата.Медиите "лапват" тези истории като топъл хляб, но това само премества фокуса от проблема. Преди години един детски лагер на българското Черноморие организира специално събитие за летуващите деца – пускане на бутилки с послания. Колко стъкло е било хвърлено тогава в Черно море – 20-30 или повече бутилки?
Да, романтично е! Да, приключенско е! Има я тръпката на очакването Но, дали подобно дейстивие е еко. Океаните вече достатъчно старадат от човешките боклуци. Учени си бият главите да измислят начини за пречистване на водата от пластамовите опаковки и от други отпадъци. Самоотвержени хора, мохикани на екологията, посвещават всеки ден на почистването на местния плаж – малко, по малко, боклук след боклук. Отшелника в Къщата на отшелника в Израел дори си е посторил дом от отпадъците – своеобразен жив музей на екологията. Общности организират кампанийно почистване на плажове. В същото време други продължават да цапат.
Ясно е, че не можем да изчистим всички боклуци от водата, защото замърсяващите са повече от чистачите. Това, което можем да направим е поне да се опитаме да ограничим създаването на нови боклуци. Затова вместо да хвърлиш стъклена бутилка със запечатано в нея едно послание – пусни смс, напиши имейл, обади се по телефона/скайпа, изпрати писмо/картичка на хартия по пощата, напиши пост във социалните мрежи. "Аз съм Ивет. Живея в България. Търся си приятели. Ако искаш, обади ми се!".
Да си припомним кои отпадъци се рециклират тук.
Вижте още:
Лятно почистване на плажа Корал