Силата на една дума е невероятна. Тя може да въздигне човека, да ни даде крила, да ни зарадва, да ни просълзи, да ни обиди, да ни пререже като с нож. С една дума можем да простим и да се вречем във вечна вярност. Днешното ни майско "Поетично кафене" събра в кафе-галерия "Антракт" една дузина поети, които рецитираха своите авторски стихове по темата "Една дума".
Своите стихове прочетоха: Мария Събева, Калина Алекс, Светослав Славов, Маргарита Дянкова, Красимира Скабрина, Димитър Дянков, Румяна Пелова, Лили Чолакова, Рая Вид, Иван Бухов, Валерия Тодорова, Нина Кръстева, Марияна Еклесия, Надя Маринова.
В поетическата ни среща ярко се отличиха думите: благодаря, заедно, прощавам, изкуство, жена, рай, Алелуя (Слава на Бога), Бог, роб, рай.
Нина Кръстева сподели трудността на ненамерената дума. Марияна Еклесия ни разказа как да дишаме в бъдеще време. Румяна Пелова припомни, че "има думи, които премълчаваме, има думи, които удрят душите ни като плесници, които не оставят следи, но оставят свити зеници".
Екипът на Поетично кафене – Kafene.bg казва с една дума – "Благодаря" на всички верни поети на нашия формат, които пишат стихове и ги споделят на нашите четения!
Следваща ти среща през юни на тема "Еволюция". Часът и мястото ще съобщим допълнително.
Ето някои от стихотворенията:
Една дума
от Лили Чолакова
Една ли дума силно изговорих?
Една ли дума тайно не спестих?
ЕДна ли дума хвърлих във простора
и изрисувах облаци във стих?
Една ли дума кипваше жестоко
в мен, когато яростта кипшете?
Една ли дума следваше безока
пътя, в който сън не я ловеше?
Една ли дума в огъня гореше,
когато ме засипваха със кал?
Една ли дума, в някого гасеше
пожар, след който беше оцелял?
Една ли дума зъзнеше сломена,
ако я посипвах със забрава?
Но гръб обърна цялата вселена,
щом забравих думата "Прощавам".
Жена
от Димитър Дянков
Цвете, пролет, лъч усмихнат,
страст, надежда, сладък плод.
Нежна сила, пламък стихнал.
Хубост, вдъхваща живот.
Чар, стихия, тънки струни,
порив, музика и светлини.
Болка, нерв, ръце отрудени,
ласка майчина и доброта.
Едната дума
от Калина Алекс, 4 май 2015 г.
Еднично нещо за да кажем,
използваме десетки думи
и някои от тях са празни,
а някои дори са груби.
Аз зная думичка една,
с която да изкажа всичко –
и болката, и радостта,
че получавам и обичам.
Благодаря е тази дума –
във всеки миг е подходяща.
Благодаря, че ми продума,
когато бях самотна, плачеща.
Благодаря, че замълча,
когато аз те предизвиквах.
Благодаря, че си ми враг –
след всеки удар съм по-силна.
Благодаря, че си приятел.
Благодаря, че си любим.
Благодаря, че ти си някой,
на който да благодарим.
Благодаря, че има думи,
защото слово е сила,
която от ума ни,
и тя света е сътворила.
И моят свят ще е прекрасен,
и аз ще мога да летя,
докато мога да повтарям:
Благодаря! Благодаря!