Романът "Ман" от Ким Тхуи ("ИК "Колибри", 2015) се чете за една вечер или за един ден, ако не искате да осъмнете със 173-те страници в ръце. "Ман" на виетнамски означава "тази, която няма какво повече да желае". Само това обяснение е достатъчно, за да насочи читателя към позитивната гледна точка. Въпреки, че животът на героите съвсем не върви по мед и масло.
В книгата става дума за семейството, приятелството, виетнамските традиции в културата, нравите в кулинарията. В повествованието умело са вплетени и любовни истории, отношения между съпрузи и съкровени моменти между майки и дъщери. Има прекрасни наблюдения върху смисъла на живота, включително и с ударението върух емигранската съдба."Ман" прилича и на "кулинарните" романи, без храната и готвенето да са акцент в повествованието като например в "Като гореща вода за шоколад" от Лаура Ескивел (ИК "Колибри", 2011 или "Тънкости на приготвянето" от Деница Дилова (Издателство "Скалино", 2012).
Стилът е уникален. Той продължава своеобразният стил на кратко писане, което в никакъв случай не ощетява жанра "роман". Героите са пълнокръвни, емоционални; има природни описания, но пък почти липсват диалози. Краткото писане кара писателят да бъде презицен в избора на всяка дума и построяването на всяко изречение. Така цели изрази, словосъчетания и изречения се запечатват в главата ви, без да са афоризми. Все повече започвам да харесвам именно такива истории – кратко написани с дълбок смисъл и много емоция. (Други 2 книги в стила "кратък роман" – това е мое определение – които прочетох скоро и останах влюбена в тях са "Любовта единствена" на Лоранс Плазне (ИК "Колибри", 2015 и "Списъкът с моите желания" от Франсоа Делакур, Издателство "Експрес", 2012 г.).
Атмосфрета е завладяваща и заради честото използване на виетнамски думи, с даден превод на български. Тук-там има вмъкната и поезия. Затова сигурно романът ми дава усещането за лиричната песен на някой странстващ певец.
Книгата е толкова емоционална, че честичко ще ви се навлажняват очите. Пречистващо, отрезвяващо четиво, което намества координатната ви система в правилната посока.
Обърнете внимание и на първия й роман – "Ру" (ИК "Колибри" 2012 г.), който печели 5 награди: 2 квебекски, 2 френски и 1 италианска. "Ман" е третата й книга.
И две думи за авторката – Ким Тхуи е квебекска писателка от виетнамски произход, която пише на френски. Родена е през 1968 г. в Сайгон. Емигрирала заедно с родители си в Квебек. Завършила е право в Монреал, работила е като шивачка, преводачка и адвокат. Сега се занимава само с писане.
Споделям един от любимите си откъси:
стр. 76
"дух
Мъжът ми така и не узна, че вечерите, когато пиша на Мама, плача. Ако ли пък знаеше, той явно предпочиташе да ме утеши, като остави два листа пощенски марки в шкафчето. Мама не ми отговаряше често. Може би, защото не искаше да плаче на свой ред. Въпреки това аз долавях мълчанието й, натоварено с всичко онова, което не се чуваше. Нощем, когато спяхме на едно легло, шумът от сълзите й понякога ме отскубваше от ъгълчето на затворените й клепачи. Затаявах дъх, защото си мислех, че ако никой не я види, тъгата може и да си остане само дух…"
Приятно четене!