В края на март Издателство „Ентусиаст“ публикува повестта „Виелица“ от руския писател Владимир Сорокин (превод от руски: Васил Данов, художник: Фиделия Косева, 240 стр., цена: 15 лв.).
За първи път книгата е публикувана през 2010 г. и се радва на голям успех както в Русия, така и извън нея. Виелицата в повестта е и субект, и обект; и персонаж, и сцена; и герой, и декор. Тя е стихия, която определя живота на хората, тяхната съдба, стихия, от която хората зависят, зависели са в миналото и ще продължават да зависят, защото това е руската действителност.
„Виелица“ е класическа руска повест, утопична, пост-модернистична, в голямата си част безнадеждна. Зима е, навън се вихри снежна буря, а един доктор се опитва да се добере до селце, в което е избухнала епидемия от чума – страшна болест, превръщаща хората в чудовища. Разболелите се от нея не могат да бъдат спасени, но тези, които все още не са се заразили, трябва да бъдат имунизирани. И докторът носи ваксина. Но докато се опитва да изпълни дълга си, води непрестанна борба със стихията, с обстоятелствата, със собствените си слабости.
„Една от отправните ми точки беше разказ на моя покоен дядо. Веднъж те пътували през зимата с шейна от съседното село – било е още преди войната. Започнала снежна буря и през нощта объркали пътя, макар че били съвсем близко. През цялата нощ секли дъски от шейната и поддържали малък огън. Така издържали до сутринта. След това бурята утихнала и те потеглили. А, да речем, в Нурилск, започне ли снежна буря хората не могат да излизат на улицата. Дори да отидат до магазина, тъй като бурята ще ги захвърли извън града. Бунтът на вещите в повестта символизира, без съмнение, битовата неподреденост на руския живот и в това няма нищо преднамерено. Колкото пъти съм слушал за замръзващи на път пътници, толкова пъти е ставало дума за нещо, което задължително се чупи или поврежда. В това се състои метафизиката на мястото, в което живеем. Тук има много счупени неща. Тук е повредена държавната машина и не е възможно да бъде поправена“, споделя Владимир Сорокин. Затова бунтът на вещите преследва героите по време на цялото им пътуване – многократно чупещия се плаз на шейната, губещите се пирони и редица други неприятности. Това е хаосът на виелицата!
В повестта „Виелица“ „Русия е огромна бяла мечка, в козината на която живее населението“, а героите се заложници на необятната руска земя. „В началото на 80-те години един художник, който беше прочел моите разкази, а след това се запознахме и лично, ми каза: „Мислех, че авторът е гърбав, влачещ крака старец, безнадежден ерген и ренегат, който, отпивайки водка от бутилката, рови из кофите.“ А в мое лице е видял баща на младо семейство, живеещ в тристайно жилище и то в достатъчно благополучие. Нали литературата не е само себеизява, тя е още мечти, някакво фантазиране. Аз не съм писател реалист. Цял живот съм описвал това, което го няма. Литературната фантазия ми е по-скъпа от литературното правдоподобие“, казва Сорокин.
За Владимир Сорокин
Владимир Георгиевич Сорокин е роден на 07.08.1955 г. в малкото градче Биково край Москва. През 1977 завършва Московския институт за нефт и газ „Губкин“ със специалност инженер-химик. Занимавал се е с графично оформление на книги, живопис, концептуално изкуство. Участвал е в изложби.
Като литератор Сорокин се оформя в началото на 80-те в средата на художници и писатели от московския ъндърграунд. Първата му публикация е в емигрантското парижко издателство „Синтаксис“ – романът „Опашка“ (или „Ред“) излиза първо на руски, а след това е преведен на почти всички европейски езици.
Книгите на Сорокин предизвикват бурни дискусии в средствата за масова информация, спорове, а понякога дори съдебни производства.
Женен, с две дъщери близначки. Живее в Подмосковието.
Да прегърнеш снежната виелица с повестта „Виелица“ от Владимир Сорокин
