Стихотворения от Поетично кафене "Дишай" – II-ра част. Повече за събитието прочетете тук. Стихотворения от първата част вижте тук.
Ремонт
от Василка Петрова
Зазидахме стария дрешник.
Кому би дотрябвал заключен килер,
натъпкан с досадни погрешки,
с вехти неслуки и злопаметна дреб?
Висок, бял прозорец избихме
в пукнатата стена, откъм светлото.
Праха от мислите ли изтрихме,
та отведнъж се отключи времето?
Свободен щрих ли направихме,
опасно дълго във грижи отлаган,
та с ценностите, отбраните,
да се срещаме на точното място?
Те нека добре да се виждат
с ухание на чисто и светло –
от прозореца въздухът влиза,
пъди спомена за прашния делник.
…
от Рубен Събев
Колко прах! И дъждът не помага.
Прах и кал. Кал… и прах до възбог.
Слуша, слуша. После давеща влага.
Влага, влага. После задух и смог.
И с хриле ли да дишаш? Или с дробове с филтър?
Или пък да преминеш на железен балон с кислород?
И четвърти път имало – аз не съм го опитвал:
да не дишаш изобщо. Но това е отделен въпрос.
Колко страх! И смехът не помага.
Смях и страх. Страх… и смях до възбог.
Тръпки, тръпки. После дребна облага.
Смешки, смешки. После удар жесток.
И живееш ли всъщност? Или в страх вегетираш?
Или служиш с усмивка на жена и народ?
Или с хумора страшен може би протестираш?
и във него намираш и любов, и живот?
Колко много въпроси – риторични и прости.
И на всеки въпрос – по една въпросителна.
Препинателен устав! И какво удивително
– ще се белнат в чернозема и нашите кости.
Докато дишам
от Рая Вид
Дишам и вече не знам
дали съм жива или умряла,
че животът ме стиска
за гърлото здраво
и не искам, а той
ми се хили зловещо,
сякаш съм длъжна
за днеска, за вчера,
или за още нещо…
А как дишах само!
Ръцете разперила
като крила мощни
за здраве, успех,
късмет и любов още.
Без да искам почит
и нянаква слава.
Но… беше отдавна
и бях наивна,
и толкова млада,
че забравих дали нявга
или въобще съм живяла…
Дишам и не знам,
но гледам отсреща
цветя и камбана.
Те са изсъхнали,
а тя – в минало
някакво спряла.
Кому да се моля
и кланям, щом
вятър не духа,
а слънце, вода и
въздух – няма и няма?
Само вяра едничка
и малко надежда,
че пак ще съм
ази родена –
свободно да мисля
и само вече да пея.
Но утре…
Сега ли?
Просто дишам, чакам
и друго не смея.
Дихания с любов
от Калина Алекс
Да дишаш означава да мечтаеш.
Да дишаш означава да си жив.
Да дишаш означава да желаеш
светът да бъде още по-красив.
Но не задържай твоя дъх насила –
издишай смело, щом си го поел.
Мечтите ти и те ще си отидат,
ако сега не ги превърнеш в цел.
Желания, мечти, стремежи, цели –
единствено дъхът ти ги крепи
и вдишван, и издишван силно, смело.
Щом циркулира, ти си жив, нали?
Аз с моя дъх усещам аромата
на още нецъфтели цветове
и вдишвам, и издишвам красотата
на още неродени светове.
В целувка страстна своя дъх ти давам,
любими мой, че ти си част от мен
и твоя дъх поемам за награда,
и в този миг животът е блажен.
Защото няма нищо по-красиво
от двама души, свързани в едно,
споделящи дихания щастливо,
дихания, изпълнени с любов.