Миналата седмица френската писателка Лоранс Плазне беше в София за премиерата на книгата си "Любовта единствена", издадена от "Колибри" с великолепния превод на Галина Меламед. В книгата се разказва за красивата и драматична любов между госпожица Д’Албрехт и господин Дьо Рамон. Но, не, в нея не се говори само за любов. Ето какво сподели г-жа Плазне в кратък разговор. Госпуването на нашумялата френска писателка се осъществи с любезното съдействие на програма „Творческа Европа” на ЕС, Национален център за книгата на Франция CNL и Френски културен институт в София.
В "Любовта единствена" двамата главни, герои госпожица Д’Албрехт и господин Дьо Рамон, непрекъснато се лутат герои между щастието и нещастието. Цитирам: „Г-н дьо Рамон се бореше с щастието”, за г-ца Д’Албрехт се казваше „Щастието й не приличаше на щастие”. Какво е посланието на книгата?
Щастието не е задължително да бъде поредица от наслаждения и моменти на радост. То е процес на търсене на самото щастие. Персонажите ми се страхуват щастието да не бъде статичен момент, момемнт на неподвижност, който няма да ги остави да напреднат в живота си.
Какво е щастието за вас?
Предпочитам животът ми да бъде интересен.
В книгата се казва как Г-ца Д’Албрехт внивама в написаното да няма нищо излишно. Това е и вашият стил, нали?
Бърборенето ме отегчава. Обичам да уча, да се развивам и общувам с хората, а бърборенето губи време и уморява.
Така по-точно ли стига посланието до читателя?
Това е и така, и не е така, защото аз обичам и някои големи автори и в двата смисъла, включително и като обем на книгите. Обичам Шатобриан и Пруст.
Романът няма хепиенд, макар че главната героиня – г-ца Д’Албрехт постига много от мечтите. Защо не избрахте класическия хепиенд?
Всичките ми романи свършват зле. Не мисля, че се случва често в живота на хората всичко да свършва щастливо. Този въпрос е част от съвременния дискурс, в който животът трябва да бъде оптимизиран, да бъде изживян максимално щастливо, а аз не мисля така. Това не е задължително. Дори и през ум не ми минава да напиша книгата си в съотвествие с нашата епоха и с този начин на мислене, който се счита за по-добър.
Кои са тенденциите в литературата във Франция днес като жанрове и като теми?
Френдският литературен пазар днес е изключително разнообразен и ми е много трудно да отговоря на въпроса. Като че ли са много .jpg)
популярни са романите с реалистичен подход към съвремието, изключително ежедневни, дори злободневни. Това може би се се дължи на факта, че френската литература е била много затворена и авангардна, а това е начин тя да се разтоври.
В дигиталната ни ера връзката писател-читател по-силна ли е? Вие общувате ли с читателите си през фейсбук?
Имам фейсбук профил. Причината да го създам в началото беше, че имам много приятели в чужбина – живяла съм няколко години в САЩ и в Азия и заради часовата разлика не се обаждаме често по телефона, а използваме фейсбук, за да споделяме неща за децата си или книгите. Почувствах се странно, когато читателите започнаха да искат приятелството ми във фейсбук и въпреки, че съм общувала с някои от тях, смятам, че това е посегателство върху моя личен живот и обикновено им отказвам. Пазя всичко, което е лично мое. Освен това, мисля ,че не е много интересно да общуваш с един писател. Пруст казва, че човекът, който говори в книгата, не е същият човек като в живота. Много по-важен е човекът, който чете книгата и самата книга, отколкото личният живот на писателя. Бих искала моите книги да се четат, за да се слуша музиката в тях. Книгата отваря малко пространство за песен в живота на хората.
Още за книгата прочетете тук.