В Международния ден на щастието и часове преди премиерата на новата й книга "Парченца щастие", ви представяме Лили Спасова. Редактор на книгата е Аксиния Михайлова, художникът е Анна-Мария Станоева или българската Фрида Кало, дизайнерът на книгата е Петя Михайлова. Оставям Лили да ни разкаже подробно за себе си и веднага съобщавам:
На 20 март, от 18:30 до 20:00 ч. в Студио 5, НДК сте поканени на представянето, където ще чуете песните и музиката на рок-групата "Stereorush", а с тях ще пее талантлива поп-певица Симона Митова. Книгата ще представи Райна Манджукова.
Представете се накратко за читателите на Kafene.bg
Родена съм в града на кестените – София, лятото на 1969 г. Пиша поезия, проза, приказки за деца. Автор съм на пет книги – "По диогенски", 2005, "Една приказна история", 2007, "Приказките на Дара", 2009, "Седмият ден", 2012 и "Парченца щастие", 2015. Съставител съм и заедно с д-р Лили Старева на няколко книги от поредицата „Българската народна мъдрост по света”, ИК „Листа”. В продължение на повече от пет години бях автор на образователното детско сп. "Арти" и на сп. "Ния балеринка". Имам публикации в периодичния печат в България и Сърбия. Също така като автор и водещ на предаването "Пъстри приказалки" в радио продукция "Роса" разказвам по някоя приказка за събуждане на малки и пораснали. Друго какво да споделя? В личен план – майка съм на две прекрасни дъщери, които много обичам и с които порасваме заедно. Благодаря ти, Животе! 🙂
Как се роди книгата "Парченца щастие"?
Книгата се роди естествено като дете което е решило да види белия свят в момента в който му е дошло времето. Тя е дете на самия 
живот и на взаимната ни любов един към друг. Искам книгата да провокира читателя и той да погледне не само към небето и нагоре, но и в своето вътрешно небе. Щастието е с много имена и тук в тази книга разкривам и споделям своята представа и усещане. Извън рамката и извън границите, които пречат.
Имат ли някои от стиховете конкретен повод?
Раждането на всеки стих е свише. Той просто идва и звучи в главата ми докато не го запиша, чувам го като мелодия, която превзема цялото ми същество, приютявам го в многолистната си душа и го изваждам като нещо скъпоценно и красиво. Имам стихове по конкретен повод – мама, дъщерите ми, приятел, улична история, прозрение за бъдещето. Имам поезията на самия живот и сетивата ми са готови да я чуват, попиват, да й се наслаждават…
По какво се различава тази книга от предишните ви книги?
Не знам по какво се различава тази книга, то това ще каже негово височество Читателят. Различан ще бъде премиерата – с музиката на живо с рок-група "StereoRush" и изпълненията на младата талантлива поп-певица Симона Митова. За мен е гордост, че редактор на книгата е Аксиния Михайлова, носител на „Аполинер” за 2014 г. Парченцата щастие като пъзел нареждат един цял пъзел или може би цяла картина от образи. Образи, които са богати, силни и вярвам, някои от тях запомнящи се.
За какво никога не бихте писали?
Няма табута в поезията и творчеството вообще. Бих писала за всичко и нищо което не е всичко. Бих писала за живота и още, но това не значи, че не пиша за смъртта. Всеки трепет на въздуха, всеки порив на вятъра, всеки прозорец с оранжев капак и люлеещ се лилав юрган изложен на слънцето, всеки миг е основание, но и не всеки миг се превръща в стих върху белия лист. Това е индивидуално и относително, но нека не забравяме, че и относителното е относително.
Какви са вашите лични поводи за щастие?
Утрото и отварянето на очите, любимите ми хора, срещите ми с доброто, приятелите, срещите ми със самотата, превръщането на делниците в празници, да накарам някого да почувства, че е специален, пътят по който вървя, любовта, която движи света напред. Самият живот!
Щастието за вас е…
дихание, то е голямо колкото всеки пожелае с душата и сърцето си, независимо дали е с отворени или затворени очи.
Подарете няколко стихотворения за читателите на Кафене.бг
Три стиха стигат ли? Подарявам ти, читателю, тези парченца щастие. 🙂
расте без да ни пита
щастието
няма цвят
то е
дихание
дишаш дишаш дишаш
когато го пуснеш
пак си е цялото
но
пораснало
***
През май
полето
е омайна ваза
с макове.
Отпивам
глътка свежест.
В душата ми цъфтят.
Градът
На тръгване, на прибиране
прилича на люспа,
без тяло,
хлъзгав,
ням като риба,
не се усмихва отникъде,
по нищо не личи
че има зъби.