Стихотворения от Поетично кафене "Подписано с любов".
33*
от Калина Алекс
Не ни е нужно да си спомняме
как бяхме млади, влюбени, щастливи.
Любими, не живеем в спомени,
а всеки миг сега и тук сме живи.
Сърцата ни трептят в еднакъв ритъм.
Пространството дори не ни разделя.
Усещам любовта ти и обичам,
Обичам безусловно всичко в тебе.
Годините ни промениха много –
телата ни не са подвижни, леки,
но любовта ни всеки така ни води –
ръка в ръка вървиме надалеко.
Да, пътят ни до тука беше стръмен –
през пропасти и пещери вървяхме.
Били сме гладни, бе студено, тъмно,
Но любовта помогна. Оцеляхме.
Децата ни пораснаха – красиви,
прекрасни, умни, толкова добри.
А ти за мене все така си “мили”,
за теб съм “скъпа”. Питам се дали
и любовта ни с нас не се променя,
та те обичам все тъй силно, нежно,
или за нас не съществува време,
защото знаем – всеки миг е ценен.
И всеки миг без обич е отровен.
Сърцето без любов ще спре да бие.
Животът е във всеки миг любовен,
когато “аз” усещаш като “ние”.
Подписвам се с любов под тези думи.
С целувка подпечатвам и заспивам.
През километри хиляди си с мене.
Чух твоето “обичам” – то ми стига.
*33 години сме заедно с моя любим Валентин – бел. авт.
Призвание
от Мариана Еклесия
28 януари 2015 г.
Ти каза, че ме обичаш – въпреки всичко!
Но откъде извират словата на тази истина –
толкова търсена, тъй мимолетна и крехка,
че се страхуваме от гилотината й.
Ти каза, че ме обичаш и стана светло.
Знаеш ли, всъщност, какво е това?
То е лъч от вселената, която никога, никой
не може да прекоси и да докосне с ръка.
Ти каза: „Обичам те!”; аз прошепнах същото
и си тръгнахме в онзи вечерен час.
Господи, колко ангели потапят перо в душите ни,
за да изпишем думите:
„С много любов!”
Паралелни чувства
от Мариана Еклесия
В този век на цинизъм и болка
в тези дни на тревожни събития
ти дойде, любов, лъчезарна,
и задраска страха в душите ни.
Ти изгря и светът стана утринен,
и в утроба, пропита от нежност,
се всели твоя зов. В тебе зная
има нещо безсмъртно и вечно.
Ала ние, раними и тленни
се тревожим за дните си преходни.
Ех, любов, незрима и свята,
ето те в плът и крила.
За децата ни!
Любовта е странно нещо
от Надя Маринова
Любовта е крехко цвете
и не вода й трябва да расте,
тя е семето, което
пониква в моето сърце!
Любовта е странно нещо –
тих копнеж в лунна нощ.
Огън във сърце горещо,
емоции, безсилие и мощ.
Огърлица от перлени сълзи,
изплакани и тайно скрити
в моите очи!
Любовта е странна птица –
ту е феникс, ту – врабче,
ту е бяла гълъбица
върху крехките ръце.
Подписано с любов
от Таки Самуелян
Животът ни е промисъл на проявения Бог.
Любовта е осноовната вселенска еманация.
Той е Създателят на първичните измерения и
уплътнената постепенно светлина в материя.
След сътвореното растително царство,
с енергията на Любовта Той сътвори човека,
създаде хитростта на Ангела паднал – Сатаната,
за да бъде кодирана и дуалността на земята.
Не може да има духовна еволюция без борба,
балансът винаги енергийно се поддържа.
Тъмната енергия се самосъздава и не се анулира,
дори когато светилната побеждава.
Така върви материалният живот на Гея,
нашата планета красива и зелена.
Приоритетно харесвана от цивилизации други,
атакуват ни с нашествия през хилядите години.
Има една обгрижвана от Абсолюта държава.
Вселената рядко разрушимо я докосва.
Богария – на Бога, центърът на нашата изява духовна,
често неоценена от прагматизма на различни хора.
Научни писания отричат религиозните догми,
а езотерици разчитат записите Акашови.
Севрюкова и Ванга предрекоха обновление, че
след падение има тласък към духовно извисение!
И ако Бог е хардуерът на нашата галактика,
то ние сме подписани от Него с любов продукта,
за да еволюира на съзнанието на нашата матрица,
за да се обогати духа ни чрез вяра и самосъзнанине.
12 януари 2015 г.
Дарявам ти любов
от Марийка Събева
На теб дарявам, Богородице, любов.
Застъпнице за Божия закрила,
аз моля тет за майчин благослов,
за мил народ и за Родина мила.
Горещо моля, свята Божа майко:
"Дай разум и сърце на всички политици!"
Земя и хора да погинат ще е жалко.
Към теб отправям вярващи зеници.
От все сърце дарявам своята любов
за благото на всички хора на земята.
И моля – помогни да чуят моя зов:
"Да бъде мир! Да победим войната!"
Стихотворения от Поетично кафене "Подписано с любов" – I-ва част