С Владислав Христов се срещам не за първи път и не случайно. Първо, защото той ври и кипи в литературния/културния живот в София и второ, защото последната му стихосбирка "Германии" ще има премиера в Пловдив след два дни. Така че пловдивчани да се подготвят, а на читателите на Kafene.bg предлагам моят разговор с него.
Каква беше литературната 2014 година?
Според мен тя беше силна поетична година, както за българската, така и за преводната поезия. Нарастващият читателски интерес към този жанр поставя авторите в позиция да вдигнат автоценцурата си и да работят повече, което е добре за самите тях. През изминалата година с малки изключения, липсваха добрите прозаични книги от български автори. Някак качеството на прозата ни все още рязко се различава от световните образци. Исками се да имаме повече романи на високо ниво, които да бъдат превеждани в чужбина. Чрез прозата, една национална литература може да стигне най-бързо и масово до читателите зад граница. Дано през 2015 г. се появи романът, който ще направи това. Очаквам го с нетърпение.
Къде се намира българската литература сега?
В последните години българската литература като цяло е във видим подем. Това е добра тенденция – има нужда от появата на добри книги, а аудиторията се подготвя все повече, повишава своето ниво. Без читателската критичност няма как качеството на книгите да бъде високо. За да се появи книга-събитие, трябва авторът да положи много повече труд, отколкото е полагал за предишните си книги. Това е голям стимул той да се развива и надскача. Добър пример в това отношение е Милен Русков. Единствено писането с ясна идея и концепция може да издържи проверката на времето. Да не забравяме, че литературата е двойнствен процес – читателите и авторите растат заедно. Ниските образци в литературата възпитават всеядни читатели. Свидетели сме на подобен процес и в другите изкуства. Предполагам, че след време ще има някакъв катарзис, който ще върне наистина стойностните автори и творби по местата им, но до тогава ще е нужно да се въоръжим с търпение.
А какво ще кажеш за опитите на автори да поставят свои произведения на сцена или да ги филмират?
Изкуствата до голяма степен са преплетени, времето в което живеем го изисква. Смесванията понякога дават много добри резултати, но няма как да разберем без да опитаме. Приветствам смелостта да се правят колаборации с артисти от други жанрове и да се опитва непрекъснато. Добрите резултати идват само за смелите. Важното е с изкуство да се занимават хора, които наистина са призвани за това, за съжаление в последните години се случва точно обратното.
Къде е мястото на автора в промотирането на книгата си? В недалечното ни минало щом авторът напише текста, го предава на издателя и повече не се вълнува от бъдещето му – как и доколко книгата стига до читателите.
В България авторът е нужно да отделя повече време, ресурси и енергия, за да се самопромотира. В повечето развити държави този процес се поема от литературни агенти. По-глобалния проблем в сраната ни е, че няма цялостна държавна политика за подкрепа на книгата. ДДС от 20% е убийствено за издателите, при условие, че в повечето европейски държави той се движи около 5%, а Полша и Великобритания са без данък за книгите. Библиотеките също имат нужда от финансово рамо, особено тези в по-малките населени места. За управляващите книгите явно не са приоритет, но май са забравили, че те са трайно вложение и капитал за една нация. Пренебрегвайки ги днес, ще берем плодовете от това след години.
Разбуни се дискусия за мястото на литературната ни критика или по-скоро за липсата на такава. Смяташ ли, че интернет и социалните мрежи до известна степен компенсират това или по-скоро вредят на читателския вкус и на неговото формиране?
Липсата на литературна критика у нас е осезаема. Появяват се най-често текстове, които предимно хвалят дадена книга. Този тип „приятелски” потупвания са честа практика. Отсъства конструктивната критика. Авторите също не си казват истината в очите като по този начин си правят мечешка услуга. Една част от книгите изобщо не се радактират, а създаването на книга е общ работен процес. От друга страна тази модерност да бъдат хора нямащи нищо общо с литературата писатели, този новопоявил се имиджов тип писател, показва допълнително колко подменени са литературните стойности в момента. Социалните мрежи запълват не толкова дупката за адекватна критика, а по-скоро дават обратна връзка на автора с читателите, осъществяват обмен, който е до голяма степен полезен. Появяват се критични мнения и коментари, понякога остри и доста правдиви. Стига се дори до конфликти, но такова кръвопускане със сигурност е по-добрият вариант пред фалшивите положителни рецензии. Социалните мрежи са феномен, който тепърва ще направлява масовия литературен вкус и това е добре да не го забравяме.
Кажи за финал какво правиш в момента и какво планираш за 2015 г., след като излезе книгата ти „Германии”?
След излизането на „Германии”, мисля да си дам малко почивка. Все пак пак издадох три книги с поезия в последните три години, въпреки че бяха писани в продължение на 15 години. През 2015 г. ми предстои да работя по книга с кратки прози — жанр, който ме балансира, когато тежестта на поезията вземе връх. В същото време помагам на много други автори за техни ръкописи. Исками се да има повече успешни пишещи хора, така радостта от появата добра книга се умножава многократно. Единични победи няма, победата е винаги обща. Ако имаш някакво знание или умение, дай половината на този, който има нужда от него, какво по-хубаво можеш да направиш от това?
Прочетете още:
Владислав Христов: Хайку изисква максимална концентрация
5 кулинарни хайку от Владислав Христов
Владислав Христов: Искам следващата година да бъде на подадената ръка