автор: Десислава Томова
Красимир Ванков е роден през 1977 г. Завършил е музикално училище в Плевен, а през 2000 г. се дипломира в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” специалност “Куклено актьорско майсторство” при доц. Пламен Кьореленски. В момента е изпълнителен продуцент на шоуто по TV 2 “Долeн мръсен лъжец”, водещ и продуцент на “Рекордите в България”, продуцент на “@ знам” и съпродуцент на “Аламинут” по BTV.
Опиши ми един свой ден. Как протича той?
Зависи от това какъв е деня. Има и оптимистични и песимистични дни. Повече преобладават позитивните. Ставам сутрин и след една кратка семейна схватка със сина ми, с който се сборваме в леглото отивам на работа. В офиса правим разстановка за деня и тръгвам по задачи. Половината ми ден преминава в агенцията, а другата половина по телевизиите.
Какво е мястото на семейството в живота ти?
Старая се да заема все повече. На мен не ми се иска да се изолирам толкова много. На 6 февруари сина ми ще стане точно на две годинки. Семейството е много важна част от моя живот и те са едни от основните стимули за всичко, което правя. Съпругата ми е една от актрисите, които участват в предаването “Аламинут” (Невена).
Осъзнаваш ли точно до къде се простират възможностите ти и наясно ли си кога да спреш?
Не. Не съм наясно кога да спра, не съм наясно и къде. Убеден съм, че ще получа знаците затова. Абсолютно със сигурност. Ще дойде момента, когато ще знам къде да спра.
Какъв е твоят личен рекорд?
Нямам лични рекорди. Аз не поставям рекорди, а ги отразявам. Всеки си има призвание.
Какво те провокира?
Всичко може да бъде провокация и предизвикателство. Всичко може да ми бъде интересно. Мога да се запаля от най-дребно нещо без значение дали може да бъде определено като рекорд или не. Интересува ме всичко, което се случва около нас. Какво се случва с хората, какъв е проблема, какво се случва в политиката, защо, мирния преход, кръглата маса… Но какато и да е. Всичко това е в кръга на шегата. Приятелите ми винаги ме провокират и ми дават хубави размисли. Човек винаги трябва да намира провокация във всичко за да се развива напред.
В дипломата ти за средно образование пише, че си завършил артист-инструменталист (кларинет и пиано в Плевенското музикално училище). По какъв начин прилагаш артистичните си умения в настоящата си работа?
Сигурен съм, че звучи клиширано, но е абсолютна истина че целият ни живот е един страшен театър. Ето аз сега стоя пред тебе, правя се на някакъв, давам ти интервю, ти също стоиш пред мен и се правиш на журналист и ми задаваш въпроси, момичето от заведението ни обслужва и се прави на сервитьорка. А всъщност може би е съвсем друг човек от вътре. В общи линии целият ни живот е театър. Всеки във всеки един момент играе роля. Представя се за някакъв какъвто може би иска да бъде, какъвто може би не е или какъвто му се налага да бъде.
Професията ти е интересна. Срещаш се с различни хора и попадаш във всякакви ситуации. Запазил ли си умението си да се изненадваш?
Изненадата е свързана с късата памет. Човек ако може да забрави много бързо нещо, след това се изненадва отново от него. Късата памет е разковничето да се изненадваш от хубавите неща и да запазиш хубавите моменти.
Коя инвестиция е успешна според теб?
Пазарът в България се развива много динамично и за съжаление, тук не може да си правиш планове за след три години, защото нещата не са толкова стабилни за да можеш да плануваш. Всички действат на принципа каквото можем да вземем и да направим сега, сега е момента и след това го изчерпваме. Дори не само в телевизията, аз се занимавамс телевизия само като хоби, но и в рекламата е така. Целият ни пазар е устроен така. Всеки иска да вземе максимума сега и далновидните планове ги оставя за едни по-улегнали времена, в които България ще има една по-стабилна политика. Тогава хората ще могат да инвестират повече. Сега хората не инвестират, а купуват. Защо си купуват толкова много земя в България? Защото ги е страх от това, че някой де ще настъпи глад и ще трябва да продават за да се хранят. Това са нездравословни постъпки. Никой не инвестира.
Как протича творческия процес в твоя екип? Как осъществяваш синхрона между хората?
Като във всеки един друг творчески екип трябва да има един мотиватор. Много е важно да успявам да задържам вниманието на всички тези хора, да генерирам желание в тях за работа, да създавам непрекъснат контакт, да бъда медиатор между тези хора, така че те да бъдат сами на себе си интересни, всеки човек да бъде интересен на другия и другия да му бъде интересен за да могат да контактуват и да създават заедно неща. В чисто организаторския процес тези хора трябва да имат контакт на едно по-различно от вербалното ниво, малко повече да знаят за себе си, малко повече да са преживели заедно за да могат да направят хубави неща. “Мотивира” в днешно време стана мръсна дума. По-скоро аз се опитвам да ги заразя. Вкарвам една зараза в тия хора, че това което правим е хубаво и никога не включвам в екип един човек, който не е 100 % мотивиран и не вярва напълно в това което трябва да правим. При един формиран екип съм говорил с всики един по отделно и съм се уверил, че тези хора са “запалянковци”.