Снежана Макавеева е човек, с когого има за какво да си говорите. Млада актриса с много превъплъщения. Театроманите могат да видят в "Пуканки" – най-новия спектакъл на театрална къща "Вива Арте", която изнася представления в София и в страната и в "Тирамису" — в Театър "София". ("Пуканки" не се препоръчва за лица под 16 години.) Ето какво разказа тя в това интервю специално за Kafene.bg.
Представете се с 4 изречения в професионален и личен план.
Темерут. Труден за опознаване човек, но влезеш ли в света му – няма излизане. Абсолютен шемет с авантюристична душа. Вечно влюбен, свободолюбив Водолей. Борещ се за справедливост. За нахранени и прибрани на топло хора. И вярващ. Силно вярващ, че е на точното място в точното време, за да бъде ценен и полезен. Невероятно щастлив и горд с професията си и най-вече с факта, че я практикува.
На 15 февруари беше премиерата на "Пуканки" — най-новият спектакъл на Вива Арте, с ваше участие. Кажете нещо за вашия персонаж.
Героинята ми е доста изненадваща, адски съм благодарна, че отново имам прекрасни, диви колеги насреща си, с които е огромно удоволствие да работя и най-сладкото – имам на какво да се уча от тях!
Ако е вярно ,че всяка нова роля обогатява, какво ви дава "Пуканки"?
Вярно е, разбира се, разтваряш диапазона си, откриваш, дори сам за самия себе си, непознати чувства и емоции, които те обогатяват като актьор. Конкретно "Пуканки" ме смазва със своята брутална откровеност, нищим сложни, разпадащи се човешки отношения в един омерзен свят. Не мога да скрия, че ми е трудно, но безкрайно интересно!
Кои са любимите ви спектакли от Софийската театрална сцена?
Харесвам психологическия театър. Все по-рядко се случва обаче да се прави такъв. Яд ме е, за това. Не харесвам вълната на комерсиалната публика, на която всичко трябва да бъде поднесено лесно и елементарно. Да, трябва да бъде честно и истинско, но нека не се бърка с повърхностното.
Кой е по-опасно за един актьор — да стане звезда или да няма амбиции?
Не ви разбрах. За звездите.. Те са в небето… Доколкото за актьора без амбиции, надявам се да няма такъв, в противен случай — не говорим по темата.
Смятате ли, че театърът като изкуство трябва да се преподава в училище? Имате ли наблюдения, имат ли младите зрители театрална култура?
Изначално младите са забравили да се учат и възпитават от по-възрастните, някъде по трасето се е загубило уважението. Разбира се, че ще е прекрасно всякакъв вид изкуство да бъде вкарано под каквато и да е форма в училищната програма. И на много места е точно така. Майка ми, например, която е учителка по БЕЛ, не минава седмица без да се допита до мен и колегите ми на коя постановка да заведе класа си. Има много интелигентни деца с желание за културно развитие, интересуват се от театър, което истински ме радва. Виждам надежда за продухване на чалгата от главите им.
В Русия актьорът е Бог. У нас май политиците са Бог. Какви са мечтите ви в близко бъдеще за българския театър?
Сравнението е безумно. Хубаво ще е, ако Бог ви прости, че споменавате името му в едно изречение, редом с политиците. Никога не проумях защо с тези талибани, които ни управляват, не гледаме в една посока. Искам всеки ден на влизане в парламента всяко едно магаре да пише 100 пъти на черна дъска с тебешир "Ако спечеля — печеля за цял народ, ако загубя — губя само мене си!" и тогава да бъде допускан да гради бъдещето ни. Добър български театър съществува. Единствено от нас зависи дали ще го съхраним и възвишим. Пък, ако го и развием, е, цена няма да имаме!
Прочетете още:
Ива Папазова за актьорската игра и новия спектакъл "Око под наем"