В навечерието на празника на влюбените издателство „Изток-Запад“ пуска луксозна книжка с любовни стихове на 7 видни български поети. Изданието „Българска любовна лирика. 40 стихотворения“ съдържа 40 от най-популярните и затрогващи любовни стихове на Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Емануил Попдимитров,Теодор Траянов, Димитър Подвързачов и Христо Фотев.
В предговора на книгата на Пенчо Ковачев „Защо се самоубиват поетите“ Росен Тахов описва писателите като „най-ранимите служители на музите“, допълвайки: „За художниците има академии, където ги учат как се полагат щрихи и багри. Музикантите пишат ноти в консерватории, а актьорите се образоват в театрални школи. Школа по писателство обаче няма! Никой не може да те научи как се пише поема или роман. Словото е най-измамчивата материя в изкуството, винаги готова да се изплъзне и да те предаде. По тази причина писателят непрекъснато е разпъван от колебания и съмнения.“
Тези колебания и прочутата творческа ранимост се улавят може би най-отчетливо в любовната лирика. Антологията „Българска любовна лирика. 40 стихотворения“ съдържа 40 от най-емблематичните и пленяващи стихотворения на някои от най-бележитите български поетични творци. В луксозната книжка намират място както „Две хубави очи“ и „Стон“ на Пейо Яворов, „Спи градът“ и „Аз искам да те помня все така…“ на Димчо Дебелянов, „Ема“ и „Лотос“ на Емануил Попдимитров, „Хармония“ на Теодор Траянов, „Песен за жената“ на Димитър Подвързачов, „Край брега“ на Димитър Бояджиев, „Колко си хубава“ на Христо Фотев и др.
Подобно на предишните книжки от поредицата, и тази е и богато илюстрирана. Художник на илюстрациите и корицата е Деница Трифонова. Подборът на стиховете е дело на Огняна Иванова.
Освен луксозната книжка „Българска любовна лирика. 40 стихотворения“, в поредицата „Големите малки книги“ са още „Разкази за Коледа“ от О`Хенри, „Разкази за Рождество“ на Гогол, Чехов и Достоевски, стихосбирката „Бъдни вечер“ на видни родни литературни творци, сред които Иван Вазов, Яна Язова, Дора Габе, Елисавета Багряна и др., и „27 шедьовъра“ на Хокусай.
Откъс:
„Вълшебница“, Пейо К. Яворов
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли, аз те гледам – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
„Край брега“, Димитър Бояджиев
Под жаркото слънце лениво на юг аз се движа.
Изтихо неясните ромони морски ми пеят
рибарска припявка навярно: за труд и за грижа.
Ветрила и мачти, далеч там, несетно линеят.
И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл.
Мирише на алги. Ветрецът приветно ме гали.
На гмурец, изгубен в простора, внезапният
вопъл
неволно подсеща за леки и светли печали.
И тука, унесен от нежния шум на вълните,
бленувам за погледи сладки, за мислите скрити
в загадъчна някаква вчерашна лека усмивка…
Тъмнее просторът. Стихията морно почива,
в отсенки безбройни безкрайната шир се прелива.
Водите свободни ме гледат с тъга и с
присмивка.