На 4 февруари в Галерия Аросита ще гостува Галерия Стефан Стоянов, Ню Йорк с излобжата "До сърцето на една жена". Експозицията ще подължи до 8 март.
Повече за изложбата:
Хедър Бенет Шарлот, 2005, Цветно-пигментна фотография на гравюрна хартия, 107 см. х 152.5 см.
Екатерина Гецова
Хедър Бенет
Амели Шабан
Тамара Дийн
Моника Крумова
Трине Лизе Недреас
Шанън Плъм
Мария Магдарена Кампос-Понс
Миряна Тодорова
“…кой може да измери възбудата и стремлението в душата на поет, когато тя е затворена и омотана в тялото на жена?”
Виржиния Улф, Собствена стая
“До сърцето на една жена” е, за съжаление, все още от редките изложби, представящи изцяло жени-артисти (с изключение на приноса на Нийл Ленърд). Международният състав ни говори на пресекулки за път, който въпреки че е белязан от предци, остава объркан и заплетен. Използвайки вътрешна пародия, черен хумор, патос, даже секс, тези артисти създават една обременяваща красота, чрез която искат от нас да се заровим в тяхната чувственост, вече продупчена и накъсана, и да открием колко е трудно намирането на изход. Красотата е посланик, първата призната прекрасна лудост, който ни хваща за ръка, за да ни заведе в по-тъмни царства.
В своите видео-, фото- и скулптурни работи, артистите в тази изложба ни мамят и прелъстяват, перчат ни се и се боричкат, шепнат ни и ни пеят на специфични и още по-усукани струни, които се нуждаят от скъсване. Авторите, обаче, спокойно и обратно, елегантно и поетично, осветляват тези струни без да допускат борбата им да стане неясна. Те работят със своето минало с ясно съзнание, признателно стъпвайки върху прогреса на феминизма, за да актуализират неговия език.
Поставянето в клетка и/или в капан са често използвани метафори в участващите произведения с цел изобличаването на ограниченията, усложненията и последиците, обитаващи тялото на жената в съвременното общество. Невидимите граници между половете са все още тук. Артистите овладяват контрола върху тези обществени предположения, съставяйки и предефинирайки свои собствени правила, целейки се именно от тях. Но показаната сила не отхвърля женственото в показаните произведения. И докато се борят за оцеляване, авторите възхваляват факта, че са жени. “До сърцето на една жена” се стреми да примири непримиримото, отхвърляйки черното и бялото, и/или по презумпция ознаменува сивото, което ни позвалява да живеем пълноцветно.
Готови ли сте за малко романтика точно навреме за Свети Валентин? Може би да, но не позволявайте на тези дами да Ви заблудят. Целувките и розите не винаги означават “И заживели щастливо до края на дните си.” Понякога мъдростта и откровението, както и политиката и болката идват при нас в най-стереотипните и изкушаващи подаръци. Като един нежен шепот, който пише правилата или като опияняваща ласка, която Ви придумва на кръстопът, Вашият подарък, червени панделки и всичко останало, може да крият доста интересна изненада…