Капка Златкова е начален учител в 90 СОУ "Ген. Хосе де Сан Мартин" – София. Запознах се с нея в деня на началото на кампанията „Започни кариерата си от Люлин”, която се организара от Фондация „Каузи” в партньорство с 90 СОУ. Срещата ни стана повод тя да ни представи Етнографската стая, която се намира в училището. Вижте снимки от експозицията.
Как се роди идеята за Етнографската стая?
Някога в 90-то училище имаше Етнографски музей. За съжалание стана пожар, при който загубихме голяма част от експонатите. Но тръпката в нас остана и след години решихме отново да го възродим. Сегашната ни сбирка е много по-скромна от първата колекция, която имахме. Но, въпреки това се получи. За откриването й бяхме поканили г-жа Лозинка Йорданова – един от великолепните наши етнографи, която даде висока оценка на експонатите ни.
Повече от година работихме по оформянето на експозицията. В Етнографската стая всички предмети са автентични. Събрани са от старите български къщи и от бабините ракли. Всичко това оказа възпитателен ефект върху учениците ни и те с жар донасяха и се радваха на всеки нов предмет.
В стаята има два надписа – единият е на Раковски: „Бащино огнище не забравяй, стари обичай не презирай.” Вторият надпис е веруюто на родчанката: „Очи гледали, сордце ткало”. Когато разглеждахме родопските престилки, в тях като чели личаха всички багри на Родопа планина, това, което наистина са видели очите и мъдростта на родопската жена, успяла да го втъче в тези произведения на изкуството.
Какво е предназначението на Етнографската стая?
Етнографската стая е много повече от музей. Тя се превърна в приятно място за учители, ученици и гости на 90 СОУ. В нея провеждаме тържества за Коледа, Великден, 1 март, четем народни приказки.
Как учениците възприемат Етнографската стая?
В нашия забързан век, в панелния ни квартал „Люлин”, всеки един от тях, и най-големият палавник, като влезе вътре, притихва. Атмосферата ги завладява, стопля сърцата им, по друг начин започват да гледат очите им. Говорим си как е бил направен вески предмет и за какво е бил използван. За разлика от музеите тук ние им позволяваме да пипнат всеки предмет – гъдулката, народните носии; да сенат на миндера, на трикракото столче, люлката на бебето. Така те усещат традиционната българска къща и задушевната атмосфера в семейството.
В учебните програми много малко внимание се обръща на народното творчество. А това е ценностна система, която трябва да пребъде. Ако не беше езикът и вярата ни, какво щеше да остане от нас!
Какво е добре да вземем от миналото, за да използваме днес?
Сплотеността на възрожденското смейство и на големия род, щедрата в беднотията дарителска ръка, когато със сърце са дарявали от нищото, което са имали – на църквата, училището, читалището, на бедния и гладния. Истината е, че обичта и доброто въртят колелото на историята напред. Колкото повече бягаме от това, то се попилява и се стопява в забързания ни свят.
От сърце бих пожелала всяко училище да има така Етнографска стая. Нужно е, защото сме българи и трябва да останем такива.
Прочетете още:
Ирен Ямами ще представи книгата си "Архаични символи в бродерията" в България
2 японки грабнаха награди в конкурс за българска бродерия