Скъпи прители,
всички знаем, че изминала година беше не особено добра.
Във вътрешно-политически и икомически план се случиха някои неочаквани, но сякаш, и очаквани, събития. През време на краткото управление на БСП и ДПС, което беше оглавявано от Пламен Орешарски, от България бяха източени над 4,5 милиарда лева чрез една банка. Това наложи държавата да вземе заем, за да покрие кражбата, които обикновените българи ще изплащаме десетилетия. България загуби.
Във външно-политически план между двата най-големи православни народа на земята избухна война. В следствие на тази война, понеже България застана на страната на Украйна, което морално е правилната позиция, Русия спря проекта 'Южен Поток'. След това се случи се нещо неочаквано и шокиращо. Руският президент отиде в Турция и подари на турците ценната тръба. Даже лично предложи тя да се казва 'Турски Поток'. България пак загуби.
Поради продължаващата война в Сирия и създаването на т. нар. Ислямска държава, към България ''потекоха'' реки от отчаяни хора. Страната се напълни с бежанци. А това е лошо за всяка икономика, особено за малката и слабата икономика.
Мога още да изброявам, но мисля, че няма нужда.
В края на 2014 г. се случи обаче и нещо позитивно. За пръв път в България се образува коалиционно правителство по естествен път. Може би, не всички лица вътре са ни симпатични, но е факт, че коалиция, образувана по този начин, показва, че понякога политиците ни са сколни да мислят и за държавата, а не само за себе си. Какво ще стане в бъдеще знае само Бог. На този етап обаче това е сякаш най-добрия сценарий за управление на страната.
На фона тази не розова картина дойде и Рождество Христово. Обществото е разделено. За съжаление, то е разделено предимно на богати и бедни. Повечето хора, няма да имат какво да сложат на масите си. Други ще преядат, ще се напият и ще пеят песни до зори. Аз обаче мисля, за онези, които ще имат празни маси. Мисля, за по-голямата част от българите. Обичам тези хора. Обичам ги, защото те са истинските. Повечето от тях уж знаят какво празнуваме на 25-ти, но ако ги попитаме по-подробно, ще видим, че вярата им е слаба.
Затова ми се иска да им кажа следното:
Скъпи мои бедни сънародници, трудно ви е, това е очевидно за всички. Знам, че имате нужда не от думи, а от храна, топли дрехи и малко повече сигурност на улицата. Това обаче може и да не се случи. Държавните мъже са заети с големи проекти, сериозни дела и планирания. Нека не ги виним. Държавата е слаба и не е лесно да се помогне на всички. Докато се озлобяваме и мислим, кой точно е виновен за положението ни, Орешарски, Путин, Обама или ония дето колят невинни жени и деца в Близкия изток, ние сякаш пропускаме да живеем. А нали знаете, че утре можем да умрем. Оставете ги тия самовнушения, че смъртта се случва само на другите. Никой не е безсмъртен. Аз съм на 40 г. и често мисля за смъртта, нищо че уж трябва да живея поне още тридесет години, ако всичко е наред. Мислете и вие за нея. Това не е песимизъм. Никой не знае дали този месец не му е последен. И мислейки за смъртта се усмихвайте. Усмихвайте се и благодарете на Бога. Благодарете на Христос, че сте живи и здрави. Ако пък сте болни пак Му благодарете. Казвайте тогава така: "Благодаря Ти, Христе Боже мой, че си ми пратил тази болест, а и недоимъка. Може би заслужавам тези неща заради предишни мои грехове. Прости ми." Ако мислите така, а и го казвате, ще станете като светците. А кой не иска да е като тях. Кой не иска да е като онези духовни великани, които са били щастливи в страданието си. И не само са били щастливи, но са помагали и на другите. Представяте ли си само – най-бедните и най-гладните са помагали на хиляди хора! Само един пример ще ви дам. Спомнете си за най-големият български светец – Йоан Рилски.
На 25-ти (или 7-ми януари, по стар стил) отбелязваме Рождеството на Онзи, който е самата любов и самия живот. Едва ли човек на тази земя, който да не Го обича. Идете на служба. Помолете се. Ако имате желание – причастете се. После седнете пред скромните си трапези и Му благодарете. Благодате Му, че ви е дал възможността да Го познавате. Че ви дал възможността да се наричате християни. И не завиждайте на богатите. Не мразете политиците, мутрите и успелите. Този път тук на земята, така или иначе, е кратък. И свършва бързо. После всички застават пред Христос. Вярвате или не – всички застават пред Него, за да Му отговорят как са преминали това поприще. В този миг лицемерието свърша. Измамите биват разкрити. И… започва вечната правда. Затова обичайте. Обичайте всички хора. И добрите и лошите. И ще имате най-ценното – мир в сърцата си тук на земята, а там отвъд: вечна любов и радост.
Христос се роди! Това не е само поздрав. Роди се в плът Онзи, който винаги живее. Роди се в плът Онзи, Който държи цялата вселената. Онзи, в сравнение с Когото, ние сме прашинки. Той стана човек. И това не е просто тайна. Но е много повече от тайна. Това е чудо. Най-голямото чудо! Вечно-съществуващият Бог стана човек.
Нека този Бог, който от смирение и любов се роди на тази земя, Единственият, Вечният и Безкрайно-добрият, да ви благослови и помилва.
Прочетете още:
Подарък аудио разказ от Мартин Ралчевски
Мартин Ралчевски за "Емигрант" и литературното огледало – I-ва част