На 22 декември (понеделник), от 19:00 ч. в Кафе Бариста, ул. Бачо Киро 26-30 ще се съсои премиера на романа "Коломбо" от Дзино Будзати (Издателство "Жанет 45).
Към белия кит на капитан Ахав, снарка, ловуван от десеторката на Луис Карол и Наутилус на капитан Немо се присъединява още едно подводно литературно чудо: коломбърът на капитан Стефано Рой, описан тук от италианския майстор на разказа Дино Будзати (1906–1972). Освен надпреварата с коломбър, в тази книга има необичаен поглед към връзките между кучетата и любовта, костюмите и бедствията, светците и балоните, Айфеловата и Вавилонската кула, архитектурата и Лукавия, манхатънското Парк авеню и вярата. И още: алтернативни версии за началото на света и за края на Студената война, напрегнато нощно преследване из лунапарк, упражнение по реторика пред злонамерени слушатели, портрет на светец и репортаж от ада… Четиресет и три разказа плюс една новела за изключителното и невъобразимото.
„…И аз като Волтер мисля – казва веднъж Будзати, – че всеки литературен жанр е приемлив, с изключение на жанра на скуката.“
Коломбър излиза в поредицата Кратки разкази завинаги (No. 15).
За автора:
Фотография (с) Archivio Buzzati.
Дино Будзати (1906–1972) е един от най-оригиналните и разностранни таланти на Италия през ХХ век: правист по образование, майстор на кратката проза (преведен на повече от 30 езика), забележителен художник, дългогодишен журналист в Кориере дела сера, опитен планинар, добър музикант. Ражда се – трети от четири деца – в семейството на изтъкнатия юрист Джулио Чезаре Будзати и венецианската аристократка Алба Мантовани. Първата си книга, Бàрнабо от планините, публикува през 1933 г., а романа Татарската пустиня, с който добива международна известност, пише през 1940-а, след досега си с Африка като кореспондент в Еритрея. Последвалите две десетилетия посвещава изключително на кратката форма. За антологията Шейсет разказа, съставена от него през 1958 г., получава най-значимото литературно отличие в Италия – наградата Стрега. През 60-те във Франция се играе пиесата му Клиничен случай (по разказа Седем етажа), адаптирана от Албер Камю; излизат фантастичният му роман Големият портрет (1960), автобиографичният Една любов (1963), както и настоящият сборник, Коломбър (1966). Будзати е автор също на детски истории, като Тайната на старата гора (1935) или Чутовното нашествие на мечките в Сицилия (1945), и на рисувани книги като комикса Поема в картинки (Poema a fumetti, 1969) или Чудесата от Вал Морел (сбирка от 39 ex voto1 плюс съответните микроразкази от 1971 г.). Сред последните му издадени текстове са разказите Трудни нощи (1971) и сборникът с публицистика Земни хроники (1972). През годините стилът на Будзати остава ясно разпознаваем, изборът му на теми – неизменен: необяснимото в ежедневието, неизразимото в човешките отношения, природата (планините!), големият град, Бог, бъдещето, вълшебството, надвисналото бедствие и въпреки всичко – емпатията, чувството за хумор. И смъртта. Хумористичната “епитафия приживе”, написана за него от прочутия журналист Индро Монтанели, гласи: “Тук при смъртта се върна Дино, който живя прегърнат нежно с нея.”
За преводача:
Нева Мичева (1973) завършва италианска филология в СУ Св. Климент Охридски и получава магистърска степен по журналистика от школата на испанския в. El Mundo. Сред преводите й на български са Шейсет разказа и Чутовното нашествие… на Дино Будзати, Ако пътник в зимна нощ, Американски лекции и Разполовеният виконт на Итало Калвино, Твърди Перейра и Изгубената глава на Дамашсену Монтейру на Антонио Табуки, Телефонни обаждания и Кучки вероломни на Роберто Боланьо, Събрани съчинения и Черната овца на Аугусто Монтеросо, Целувката на жената-паяк на Мануел Пуиг, За мен спомни си в утрешната битка на Хавиер Мариас, Александрийска роза на Мануел Васкес Монталбан, пиесите на каталонеца Жорди Галсеран. През 2009 г. заедно с поета Хуан Мануел Родригес Тобал превежда на испански Естествен роман на Георги Господинов за барселонското издателство Saymon. През 2014 г. получава националната награда Христо Г. Данов за преводите си на Стихотворенията на Сидни Уест на Хуан Хелман и Центурия на Джорджо Манганели.
Отзиви
Борхес (откровен и очарован почитател на Будзатиевия шедьовър Татарската пустиня) казваше, че е лесно да познаваме класиците от миналото, но далеч по-трудно е да ги разпознаем сред съвременниците си, със забравата на някои от които идните поколения надали ще се примирят. Най-вероятно, твърдеше Борхес, един от тези съвременници е именно Дино Будзати със своите многобройни истории, лъхащи на тревога и вълшебство.
El Cultural
От жанр в жанр, от дългите разстояния до късата форма, творчеството на Будзати е една постоянна магия, една удивителна демонстрация на литературно жонгльорство. Ако човек пристъпи в това творчество като в омагьосан замък, трябва да знае, че отива на рандеву с шемета: италианският вълшебник няма равен в разбъркването на правдоподобността, в подриването на увереностите, в разклащането на основите на реалността.
L’Express
Дино Будзати залага на парадокса, провокацията и абсурда, служи си със символичната и метафоричната страна на фантастичното, за да ни уплаши и предупреди, да ни накара да сме нащрек. Показва ни, че нищо не е каквото изглежда и че всеки момент може да се случи онова (ами ако вече се случва?), което ще преобърне всичко привично и ще ни изправи пред най-тъмните страни на нашето съществуване: пред призраците и страховете ни.
Il Corriere della sera
Разказите на Будзати започват почти винаги с делнично събитие… но авторът не само му придава тревожно мистериозен привкус – той е способен да разкаже фантастичното, сякаш е нещо естествено и ежедневно, сякаш е неотменна част от реалното, и така да увлече читателя в своя ритъм, че едното да стане неотличимо от другото…
Literaturas
Малцина писатели от ХХ в. са толкова чувствителни и безкомпромисни като Будзати по теми като отчуждението и самотата.
Words Without Borders
Твърде много се е говорило за влиянието на Кафка у Будзати. Вярно, и при Будзати има флирт със символизма и сюрреализма; вярно, писането му е пропито с усещане за абсурд, но същото може да се каже за мнозина от неговите съвременници – Калвино, Бекет, Томас Ман например, все писатели, чиито истории звучат правдоподобно тъкмо заради отказа им да ни набавят драмата, за която копнеем. Това, в което Будзати се отличава, е, че у него я няма вездесъщата параноя, типична за Кафка, в резултат от което ужасът и хуморът на Будзати навярно са по-разпознаваеми за читателя от тези на Кафка…
The Three Penny Review
В разказите на Будзати винаги има някой, който чака или е чакан. Или пък някакво голямо събитие (буря, сражение или направо краят на света) се бави или протича, докато героите се окопават в натрапчиви идеи… Малко произведения предизвикват такова пълно съучастие, в каквото въвличат неговият роман Татарската пустиня и разказите от сборниците Шейсет разказа и Коломбър…
Letras libres