Шведската писателка Катарина Масети пристигна в София като гост на „Софийски литературен фестивал”. Току-що на български излезе романът й „Семейна гробница” (Издателство "Колибри"), продължение на първия й роман за възрастни „Мъжът от съседния гроб”. Разговаряме с нея в Мраморното фоайе на НДК, малко преди представянето й в рамките на „Софийски международен панаир на книгата”.
Кратка биографична бележка: Катарина Масети (род. 1944 г.) е сред най-актуалните имена в съвременната шведска литература. Работи като преподавател по английски език, продуцент и журналист в радиото. В продължение на двайсет години живее със своя спътник и четирите си деца във ферма в Северна Швеция. Автор е на детски книжки, на литературна критика, на публицистични произведения.
Дебютният ѝ роман за възрастни, „Мъжът от съседния гроб“, достига тираж 450 000, преведен е на 33 езика, адаптиран за театъра и киното. През 2002 г. филмът предизвиква огромен интерес.
Как би се представила, ако не знаехме, че си писател?
Като учител, защото дълго време работих тази професия. Преподавах английски и шведски. Също така около 20 години се занимавах с журналистика. Когато прописах, реших да опитам в различни жанрове – писала съм книги за деца и юноши, детективски романи, пиеси, дори мюзикъл. По малко от всичко.
С какви книги започна?
С книги за деца. Писах истории за радиото, но там продукциите се излъчват и изчезват във въздуха. Замислих се и преработих няколко радиопиеси в книги. Така че първите ми книги, бяха за деца. Отне ми известно време да добия самочувствие и да се опитам с книга за възрастни. Това беше романът „Мъжът от съседния гроб”, който издателство „Колибри” издадоха на български през 2012 г. В него се говори за любовта между журналистка и фермер, два противоположни свята, които до известна степен се изключват. Сега съм тук с неговото продължение „Семейна гробница”, в което журналистката се премества да живее във фермата на мъжа.
Книгите с децата ли дойдоха?
Не, когато започнах да пиша, вече имах деца, така че имаше доста семейни драми. Първите ми книги бяха за деца и юноши, а моите хора тогава тийнейджъри, много се засягаха. Казваха, че съучениците им си мислят, че пиша за тях. Негодуваха, че ги излагам пред обществото. Изобщо не харесваха тази работа. Но аз я харесвах.
Защо спря да живееш във ферма?
Трудно е да се поддържа ферма в северна Швеция. Всъщност фермата, в която живеех, изчезна. Тази вид труд не се заплаща особено добре. Много работа за прекалено малко пари. Сега на мястото на фермата има голф игрище. Започнах да пиша книгата, защото бях много ядосана на колегите си от радиото, които си мислеха, че да живееш във ферма е лесно. Не знаех дори дали книгата ще излезе. Сега тя е преведена на 33 езика. Невероятно е! Изглежда с историята си съм успяла да докосна много хора.
Начинът на разказване в романа е интересен – разказваш историята през различни гледни точки…
Намирам за много трудно да пиша в 3-то лице. Сякаш си Господ, който вижда всичко. Предпочитам да вляза в персонажа и да разказвам от неговата перспектива. Вече съм написала няколко книги, използвайки тази техника. Много се радвам, че не спират да ме питат кой ме е помогнал с частите, които са написани от мъжка гледна точка. Никой! Сама си ги написах (смее се).
В напрегнатото ти ежедневие кога намираш време да пишеш?
Първата си книга написах в лятната ни къща. Заключвах се в една стая, отвън децата се биеха, крещяха, а аз се правех, че не ги чувах и пишех. Сега ми е далеч по-лесно да намирам време. Но не толкова лесно, колкото ми се иска. Няма угодия!
Снимки: Иван Димитров
Как се чувстваш като автор на бестселър?
Книгата не стане бестселър изведнъж, защото не е от онези книги, които се харесват на критиците. Може би не е достатъчно сериозна, не знам… Вижда им се прекалено забавна. Но моите книги не се само забавни. Винаги търся точката, която се намира на границата между комедията и трагедията. Момента, в който не знаеш дали да плачеш или да се смееш. По вестниците в началото не излязоха много отзиви. Книгата тръгна „бавно”. Но редица библиотекари ми казаха, че когато търсят забавна книга, дават моята. Така се покачиха и продажбите. Да са живи и здрави библиотекарите!
Какво представлява семейството за теб?
Не мога да си представя живота си без четирите си деца. Това е най-важното, което съм постигнала в живота. Ако говорим глобално, семейството се променя. Отваря се. Например една от внучките ми е омъжена за норвежец. Имам и син, който е оженен за германка. Харесва ми идеята, че нейният прадядо най-вероятно е воювал с неговия прадядо във войната. В такъв свят живеем.
Кое те забавлява?
В Русия мислят, че „Мъжът от съседния гроб” е прекалено фриволна по отношение на жените. Женският персонаж трябвало да внимава повече какво говори, да си върши работата и да си мълчи. Забавлява ме как на различни места разбират книгата по различен начин.
Какъв е следващият ти проект?
Сега пиша пиеса за един театър. Много искам да се опитам да пиша фантастика и това със сигурност е едно от нещата, които ми предстоят.