На книжния пазар излезе "Антигона" – преразказана от Али Смит и илюстрована от Лора Паолети. Това ешестата поред история от поредицата "Запази историята" на издателство "Сиела". Откъс от книгата прочетете тук.
Айнщайн веднъж е казал: "Ако искате децата ви да станат умни, четете им приказки. Ако искате да са още по-умни, четете им повече приказки".
Поредицата "Запази историята" предлага десет класически заглавия от световната литература, преразказани от съвременни автори от ранга на Умберто Еко, Али Смит, Дейвид Егърс и други.
Превод от английски: Росица Николова, Стр. 88, Цена: 9 лв.
"Враната пресече небосклона с бавни плясъци на крилете. Пляс, пляс, пляс. Беше нощ, утринта не бе настъпила още, и крилата ѝ бяха толкова черни, че тя се спускаше във въздуха невидима над градските стени."
Поредицата "Запази историята" е проект на нашумелия автор Алесандро Барико, който ръководи авторитетната школа по творческо писане "Холдън" в Торино. Проектът се стреми към това да съхрани любовта към световната литература както у децата, така и у възрастните, да запази спомена за произведения, малко или много забравени от съвременния свят. Поредицата "Запази историята" предлага десет класически заглавия от световната литература, преразказани от съвременни автори от ранга на Умберто Еко, Али Смит, Дейвид Егърс и други. Ако в тази поредица има нещо революционно, то е в решението на децата да се говори като на зрели хора и да им се представят сложни характери и противоречиви казуси за сложното, нюансираното, за трудно разграничимите категории. Проектът е пътуващ и в маршрута му са включени дестинации като САЩ, Унгария, Русия, Бразилия, Испания, Гърция.
„Като начало обемът на всяка от книгите: десет глави, горе-долу час четене. Това не значи да се изчита цялата наведнъж, в никакъв случай. Но със сигурност вечер след вечер в рамките на седмица историята ще е приключила, всички ще са доволни. Дължината на всяка глава също е постоянна и има кръгова форма с начало и завършек, след който татко или мама могат да кажат: сега загасяме лампата. Но ако детето настоява, следващата глава е само още пет минути”, обяснява Барико. Категоризирането на поредицата като строго детска обаче рискува не само да представи по подвеждащ начин равнището на поднесените текстове, но и да подцени симптоматиката на подбора – а тя е ценна с информацията си за това как новите класици виждат литературните измерения на сблъсъка между поколенията и вкусовете на новия век.
С други думи – ако в тази поредица има нещо революционно, то не се състои в техническото изпълнение, а в решението на децата да се говори за сложното, за нюансираното, за трудно разграничимите категории. Силното внушение на тази поредица е еобходимостта авторите да се обърнат към децата като към зрели хора и да им представят сложни характери и противоречиви казуси, които ще ги принудят да изоставят мисленето чрез схеми в черно и бяло. Очевидно е, че стремежът към достъпност засяга по-скоро формалния и стилистичния аспект, но в тематичен план вдига летвата, с което всъщност се прави опит за преодоляване на маргиналността на писането за деца в традиционния му вид.
Дария Карапеткова
Из „Литературен вестник“, бр. 38, 20-26.11.2013