Ирена Даскалова е част от ръководния екип на продуцентска компания "ТИЧ.Ко". В това интервю разговорям с нея за проекта "Забравената истина".
Разкажи ни за проекта "Забранената истина"?
Преди няколко години нашата продуцентска компания "ТИЧ.Ко" и аз като режисьор започнахме филм за нощна София – "Нощ над града". Докато подбирахме героите си, редакторът на филма Ирина Дайнова предложи да включим художничката Фанна Коларова, която живее основно в Берлин, но се връщаше често в България и танцуваше вечер танго. Така се запознах с Фанна, снимахме я и се сприятелихме. В непринудени разговори споделихме произхода си и се оказа, че и двете сме от фамилии, засегнати от комунистически репресии. Тя много искаше да създаде изложба, посветена на темата. И се случи, а мен ме покани да направя филма за нея. Той се базира на около 15-17 едночасови разговори с героите. Подбрах най-ярките моменти от живота на всеки един от тях, защото исках да представя почти целия период от 1944г до 1989г. – такава беше целта и на изложбата. Представянето й започна през есента на 2012 г. в София, следващата година гостува в Берлин, а в началото на 2014 г. по покана на Евродепутата Андрей Ковачев беше показана и в Европарламента.
От къде у теб този интерес към близкото ни минало?
Както казах, аз произхождам от фамилия, която е била "враг на народа", нормално е темата да ми е близка. По-интересното обаче е, че като човек, който е живял и живее в XX и XXI век, когато целият свят се хвали с напредък и толерантност в много отношения, аз откривам в комунистическия режим една единствена идея – да смаже до край "човека" – физически и духовно – до смърт. И затова са използвани всички възможни методи, които героите на "Забранената истина" споделят. Аз бих сравнила тези 50 години с най-зловещите и антихуманни периоди от историята на Човечеството.
А към София? Разкажи за проектите ви, свързани с нашия град?
Вече споменах за "Нощ над града" – първият ни проект, документален филм за нощна София, в който героите живеят и работят през нощта и споделят отношението си към града и атмосферата, която го владее.
А за ENJOY SOFIA – проектът е абсолютно независим и се развива от мен и съпруга ми Росен Даскалов-Тичъра – оператор и мой съдружник в продуцентската ни компания. Преди няколко години заедно с нашия приятел Мони Панчев имахме намерение да правим албум за София. По различни причини този албум не се получи, но докато организирахме и заснемахме снимките в и за София, ни хрумна, че тя е изключително непозната и интересна, когато я погледнеш от високите етажи и покривите.
Събрахме един компютър снимки и те трябваше да се покажат на хората. Измислихме няколко варианта за достигане до публиката. Искахме да покажем на съгражданите си красотата и скритите детайли на София, като едновременно рекламираме града на гостите му – пощенски картички, принтове, Facebook и Instagram кампания. Името дойде от Тичъра.
Много хора оцениха идеята положително. Някои дори се вдъхновиха да вземат фотоапаратите си и да снимат "отгоре" не само София. Имаше изложба преди година, а това лято направихме съвместно с Хайнекен проекта "Open Sofia", в който погледнахме с нов поглед към града – този път потърсихме и неговите герои и случки.
Кога и как снимаш? От къде си намираш сюжети и вдъхновение?
Кога и как е сложно да се отговори. Винаги снимаме. Аз съм известна, че бълвам идеи ежеминутно, хахахха, така че и на този въпрос трудно мога да отговоря – вдъхновение получавам почти от всичко, което ни заобикаля.
Събуждаш се и … Какво следва?
Пия кафе и разчертавам на ум програмата си за деня, баня и после – действам.