Силви Велев е преподвател по тайдзицюан (тайчи) – едно от съкровищата на Китай, а също така и по китайска калиграфия и живопис – съкровища, идващи от древен Китай. След броени дни ще започне курс за начинаещи по китайска калиграфия. Повече за курса прочетете тук. В това интервю Силви Велев повдигна мъничко завесата на това древно китайско изкуство.
Как дойде увлечението ти по китайската култура?
Моето увлечение по китайската калиграфия идва от времето, когато започнах изучаването на тайчи и китайски език, наред с живопистта с моя пръв учител. Филосовското учение за Дао – Естественият Път на Вселената – ме провокира да потърся отговори от духовно естество за Вътрешното и Външното, за Ин и Ян. Всеки търси своя Път. Аз намерих отоговорите в практиката по тайчи, китайската живопис и калиграфия.
Разкажи ни накратко за китайската калиграфия.
От 2011г. провеждаме курсове по китайска калиграфия към Тайдзи Акдемия „Небесен Дракон”. За китайската калиграфия може много да се говори, но аз я определям с една дума – МАГИЯ. Да, тя е магията не само на красивото писане, а магията да усетиш себе си, излъчването на енергията от самите нас и връзката ни с изкуството. Всеки, който желае да усети тази връзка може да опита „играта” на четката – Ян и следата от черния туш – Ин, водени от ръката и мисълта. Ограничения няма, границите не съществуват. Усещането да се изпише един красив йероглиф е невероятно. Всеки изразява себе си индивидуално, но спазвайки фундаменталните принципи на китайската калиграфия. Често практикуващите смятат, че е необходимо да са художници или поне да имат известен творчески потенциал, но тук в калиграфията това не е от такова значение – изисква се постоянство.
Трябва ли човек да има специални умения, за да се запише? С какви трудности най-често се срещат начинаещите в китайската калиграфия?
Чисто технически усвояването на красивото писане и превръщането му в изкуство изисква опит, идващ с практиката. Ако в началото всеки среща някаква трудност, то всичко започва да се случва, когато не превръщаме опита си в изкуството в непременност, а в същото време не се и отказваме от от този опит, ако нещата не се случват, така както бихме искали. Неоходимо е да бъдем естсествени и да не се поддаваме на мисълта, че това е трудно начинание. Да, това е най често срещаната трудност – неувереността, но това да си уверен се култивира стъпка по стъпка.
Каква е връзката между китайската калиграфия и живопис?
Тъй като споменах и за китайската живопис искам да споделя, че тя е коренно различна от западната. Линията която разделя и която обединява, е основното вътрешно изразно средство и проявлението на Ин и Ян в китайската живопис, а линията е основа и в китайската калиграфия. В основата на китайската живопис е китайската калиграфия. Не малко художници правят опити да „копират” китайски картини, но ако те нямат представа от китайската калиграфия, нещата няма как да се случат, дори от чисто техническа гледна точка, а още повече, че много от китайските картини са придружени и от калиграфски надписи, даващи на картината една по-пълна одухотвореност.
Къде намира прилжение днес китайската калиграфия?
Често надписите по време на празници са и послания, а също и желания за всички хубави неща, които си пожелаваме един на друг. Все повече западни хора правят това, като използват и китайските йероглифи. В изкуството – китайската калиграфия способства за вид прецизиране на рисунъка и за концентрацията. А, има и нещо друго – китайският език стана доста модерен напоследък и все повече хора го изучават, не само поради неговата екзотика, а и поради факта, че китайския език става необходимост поради ред икономически обстоятелства, свързани с възраждането на Поднебесната, колкото и да не се харесва на мнозина.
Скоро пътува до Китай. Със сигурност ти си бил един от „най-подготвените” туристи в тази страна. И все пак – имаше нещо, което те впечатли най-много? Кои бяха интересите и целите ти за това пътуване?
Да, скоро се завърнах от Китай. И доколкото имах време да обиколя Бейдзин (Пекин) – бях поразен от мащабите на възраждането на Поднебесната и това, че срещнах хора от различни поколения, знаещи много за България. За себе си – моята цел на това пътуване и то до сърцето на Китай бе вид презареждане, докосване до хилядолетната история на един феномен, който започва да дава облика на съвременния свят.
Пожелай нещо на читателите на Kafene.bg
На всички желая да следват себе си, да открият и извървят своя си Път.
Снимки Силви Велев – от Храма на Конфуций – сн. 1 и 2 и Уличен кафиграф – сн. 3
Прочетете още:
Курс по китайска калиграфия за начинаещи