На 2 октомври галерия „Париж“ ще представи един нов автор за нейното пространство, а именно – младата и талантлива художничка, актриса и фотографка Гергана Змийчарова. Някак е вече нормално младите хора да са съвместили и развили в себе си няколко визуални изкуства едновременно, дори това сякаш е задължително условие за нашата бързаща и търсеща съвременност. Точно такъв представител на това поколение е и Гергана, която от дете е обградена от света на изкуството, най – малкото поради факта, че неин баща е известният изкуствовед и критик доц. Петър Змийчаров.
Изложбата „12 разказа за смъртта“ се състои от дванадесет истории за сблъсъка на човека с различните проявления на смъртта. Започва се с първата мъртва птичка в ръцете на дете, минава се през въображаемата война в момчешката фантазия, преживява се метафоричната смърт на детето-момиче и трансформацията му в малка жена чрез първото кръвотечение, следва отнемането на девствеността, която е другата малка смърт и се завършва с реалния физически край на човека. Тези разкази са колкото лични, толкова и общочовешки, а освен това и много метафорични, защото смъртта е показана освен като една безвъзвратна раздяла, но и като едно порастване, случващо се именно благодарение на страданието от загубата. В този смисъл, смъртта е поднесена като изграждаща и развиваща душата на човека, тя е така необходимото страдание, от което не трябва да се страхуваме и бягаме, а да го приемаме и вплитаме вътре в себе си. Това ни е зададено още с Първородния грях на Адам и Ева, които също са преживели своята своеобразна смърт загубвайки Рая, потапяйки се в изкушението, а оттам и в страданието.
Стилът на Гергана Змийчарова е много експресивен, същевременно и някак наивистичен, фигурите са деформирани – изразяващи по този начин още по – силно посланието, което носят, а цветовете са ярки, силни и витални като самия живот.
Ето какво казва и самата авторка относно концепцията за изложбата:
„12 разказа за смъртта” е един мой малък опит да отворя очи и да застана пред нея. Да помисля за това сега. Да не чакам да остарея. „12 разказа за смъртта” е една малка колекция от истории за стъписването, за страха и ужаса, но и за любопитството, копнежа и влечението към Смъртта. Дванайсет автобиографични картини-истории за нахлуването на Смъртта в Живота. Опит за уговорена среща очи в очи. СЕГА.“
Експозицията може да бъде разгледана до 18.10. 2014, както и онлайн в сайта на галерията.
Заповядайте, ако не ви е страх 😉