„Всяко пътуване започва с една единствена крачка.“ И макар тази максима да е позната на всички, рядко осъзнаваме смисъла, който тя съдържа.
И така, намирам се в София, в края на едно пленително лято, а единственият въпрос е: „А сега накъде?“ Отговорът звучи така: „Натам, до където се стига за един час.“
Прехвърлям през главата си местата около София: Самоков и село Белчин с приказните къщи и живописна природа; Чипровци и Чипровският манастир; мисълта ми се спира дори на Ниш, за който съм чувал, че няма „Синя зона“, а крепостта на Константин Велики край брега на Нишава била като здание от приказните текстове…
И в миг получавам прозрение: ходи ми се на морския бряг! С кола отнема около три часа, но самолетен полет би продължил не повече от час и малко до момента, в който краката ми се зарият в топлия пясък, а мирисът на морска вода и звънкият крясък на чайките погалят сетивата ми…
Билетът е закупен с уговорката, че е малко скъп, но пък предстои седмица за заплата. Няколко дена по-късно се наслаждавам на плавен полет, безаварийно кацане, десетина минути пътуване с кола… Ето го – морският бряг. Слънцето се отразява върху синята шир и проблясва, като ме кара леко да мижам. Неописуемо!
Кожата на тялото ми е жадна за слънчевите лъчи, а вятърът иронично пълни косата ми с песъчинки, докато лежа на хавлията. А после плуване, питие (едно, две…), разходка насред обаянието на червеникавия залез и прохладата на бриза. Летните морски нощи винаги са ми носили усещането за сладка почивка и постигане на хармония. Може би защото съм израснал край Черноморието…
Почивните дни се изнизват неусетно. Последните часове край брега, поредното лято остава зад гърба, а заедно с него и спомените: за безкрайни сини хоризонти, за топли смирени моменти, огрени от огнения диск на слънцето, както и за едно състояние на духа – почти сливащо се с нирвана…
Текстът е победител в конкурса на Kafene.bg – "На един час път от София".
Прочетете още:
"Животът на път" от Николай Тодоров