До края на септември издателство „Ерго“ ще зарадва читателите си с четири нови заглавия в своя каталог:
– в поредицата „Нова българска проза“ – романът „Късна жена“ от Станчо Пенчев, неголяма по обем, но проницателна книга, в която авторът прави дисекция на българския ХХ век в целия му трагизъм и красота;
– в поредицата „Нова българска лира“ – стихосбирката „Дъска по мокрия пясък“ от Екатерина Григорова, в която авторката изкусно оплита метафизичното в мрежите на поетичното;
– в поредицата „Модерна европейска проза“ излизат мрачната оруеловска антиутопия „Дестине ООД“ от чешкия писател Томаш Хокеш
– в поредицата „Модерна европейска проза“ – романът „Чужденци“ от Андраш Петьоц, вдъхновен от едноименната творба на Албер Камю, за съдбата на две бегълки, майка и дъщеря, жонглиращи по ръба на живота и смъртта.
* * *
Романът "Късна жена" от Станчо Пенчев
Станчо Пенчев (р. 1962, Шумен) завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Утвърден майстор на късия разказ и автор на девет книги, повечето с разкази, притчи и фрагменти – „Слабостта на спасения“, „Сънни светилища“, „Сянката на вдигнатата ръка“ (национална „Награда на Шумен“ – 2005), „Триада“ (номинирана за годишните награди на портал „Култура“ – 2014) и др., както и на романа „Лунен купол“ и сборника „Седем приказки“. Научнопопулярната му книга за юноши „Голяма книга на българските владетели“ в продължение на пет последователни месеца през 2013-2014 г. участва в Топ 10 по продажби на книжарници „Хеликон“. Творби на Станчо Пенчев са превеждани на френски, немски, английски, чешки и унгарски език. Настоящата книга е второ преработено и допълнено издание на дебютния му роман „Късна жена“ (1993), издържал проверката на времето.
Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. „Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век… Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?” – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература – ако наистина е добра – не може. Литературата, за разлика от историята, пази паметта на очите, пази паметта на ръцете, пази паметта на сънищата, пази паметта тъкмо на отделната песъчинка, наречена човек. И когато затвори тази памет в страниците на книга, се провижда истинският лик на историята.
Деян Енев
…всичко е време, време. Време и милиарди пъти повтаряща се смърт. Повторението е непрестанен градеж, неумолимост, движение… Сега се срещаха просто две кули от време – той, човекът, и гущерът. Две измерения на неизброими трептения, дележ и зачевания… Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Да разбира, по-безпомощна от зародиш… Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв, пороци век… Блъскал, блъскал. Но, господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история? Как сблъсъкът на стотици възможности ражда само една-единствена съдба… на хора, народи, държави, цивилизации?… Защо са изчезнали толкова древни езици и народности и кой, кой е чертаел пътят на унищожението им? Кой залага у оцелелите вътъка на съпротивата, коренчето истина, която ги крепи?… Кой сблъсква съдбите тъй, че превръща всеки възход в привидност?
из „Късна жена“
Оформление Иво Рафаилов
192 стр., цена 11,00 лв.
* * *
Стихосбирката "Дъска по мокрия пясък" от Екатерина Григорова
Екатерина Григорова (р. 1975, Добринище) е редовен преподавател от 2007 г. в Нов български университет, където води курсове 
по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Автор е на множество публикации с поезия, както и на публикации в областта на новогръцката литература. Носителка на второто място от Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение (2014). Нейната стихосбирка „Фарадеев кафез“ (изд. „Жанет-45“) е удостоена с една от наградите за поезия на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2013), както и с номинация за Национална литературна награда „Памет“ (година I-ва – година на Иван Методиев) за 2013 г.
Поезията на Екатерина Григорова не предлага лесни и еднозначни послания, тя разчита на интелигентни и ерудирани читатели, чието въображение може да се ориентира в сложно кълбо от културни асоциации и внушения. Стихотворенията са по-скоро нетипични за българската лирическа традиция, в която преобладават интимните преживявания и личната изповед. Те впечатляват със своето тематично разнообразие, с богатството от парадоксални, понякога дори абсурдни образи, напомнящи за поетиката на сюрреализма и в същото време подплатени с мисловната задълбоченост и структурните особености на англоезичната лирика. Книга, която се съпротивлява на всичко безцветно и равно в нашето ежедневие.
Милена Кирова
Екатерина Григорова умее да пътува като автор както в световното пространство, така и в най-новата българска лирика. Още първата ѝ книга „Фарадеев кафез“ съобщи, че имаме пред себе си поет с висока способност за надмогване на шока от препусналото битие. В новия си сборник тя е последователно проницателна, ненатрапчиво парадоксална, находчиво помирителна. Ако искате да усетите аромата на понятия като „трендафил“, „марципан“, „стадо пуйки“ в контекста на съвременния технологичен, социален и морален въртоп, това е четивото.
Бойко Ламбовски
Залезът
Дали някога ще можем да полетим с балона на е. е. къмингс?
Двама души, извисени в небето над града,
по-високо от смога и по-ниско – за да видим как
светят покривите и движението мяука.
А може би ще зърнем други като нас, загледани във вечното –
с тъжни крачки те отказват да живеят.
Или онези, откъснати от тротоарите –
хвърлящи поглед като диск,
който се разтопява пред слънцето.
Сигурно това са облозите им с висините:
ще бъдем двамата в един балон, който души смъртта
в короната на вечнозелено дърво
из „Дъска по мокрия пясък“
Художник Иво Рафаилов
68 стр., цена 9,00 лв.
* * *
Романът „Дестине ООД“ от Томаш Хокеш
Томаш Хокеш (р. 1968, Прага) е почти ренесансова личност: писател, реставратор, музикант. Като автор и лицензиран реставратор на храмови витражи има възможността да се докосне в буквалния смисъл на думата до старинната архитектура и изкуство, което е в синхрон с дългогодишния му интерес към историята – далечна и близка. Първият му роман „Малкия бог“ отвежда читателя до началото на нашето летоброене и разказва за настъплението на келтите в чешките земи, за друидите и културата, която са оставили. Романът му „Палячковци“ е посветен на хората, съумели и в зряла възраст да съхранят нещо от „детето в себе си“, тоест собствената си идентичност. Лирично-философската повест „Дестине ООД“ е вик срещу масовото манипулиране на мозъци и нарастващите възможности на техниката, далече изпреварващи зрелостта и морала на тези, които злоупотребяват с нея. Томаш Хокеш от дете свири на китара и продължава да участва в концерти на различни състави като изпълнител и съавтор на музиката. Понастоящем работи върху широка белетристична фреска за живота през епохата на барока.
Третата книга на Томаш Хокеш е различна от предишните две: „Малкият бог” (2004, 2008) и „Палячовци” (2009). Докато първите две книги на Хокеш разискват темата за оформянето на личността, „Дестине ООД“ обсъжда именно края на „зрялата възраст” чрез безчовечна, лишена от романтика визия. Лъч светлина привнася любовта, разиграваща се сред кулисите на драматичното съвремие. Сблъсъкът в повествованието носят тъмните сили, произлизащи от „невидимо” подземно общество долу, тайно братство, чийто девиз е колективистичната съпринадлежност, а смисълът му е да съхрани живота на човешкия свят горе. С неконтролируемата си психика, водеща до унищожителни действия и неврози, човекът се оказва враг на самия себе си. Хокеш поставя за решаване жестоко уравнение и намира отговора му в единствения възможен победител – личността, „коригирана” по тертипа на мрачни прогностици като Оруел, Хъксли или Замятин. „Дестине ООД“ е най-скептичната досега книга на Хокеш, но скептицизмът й е очистителен – финалът оставя впечатлението, че описаната антиутопия е сякаш прекалено близо до реалността, в която живеем.
Радим Копач
В резултат на манипулацията членовете на организацията губят инстинкта за възпроизводство и при някои от възрастните често не бях сигурен дали в миналото са били мъже или жени. От тази гледна точка оприличаването им на насекоми ми се струваше гротескно точно. Баща ми беше прав, като каза, че връщането им към човечеството вече е невъзможно. „Дестине“ можеше да осигури и собственото си възпроизводство, но манипулацията би увредила безвъзвратно детския мозък.
Мъжът отсреща спусна пердето.
Долу никой не разсъждава за същността на живота, не се натъкнах на нищо, напомнящо вярата в сили, които ни превъзхождат; горе хората са готови да убиват и да умират в името на някаква идея, с което изцяло отричат смисъла й.
Върху пердето на отсрещния прозорец се очертаха силуетите на мъжа и жената. Правеха любов.
– Това вече ми е понятно – прошепнах.
из „Дестине ООД“
Книгата се издава с финансовата помощ на Министерството на културата на Чешката република
Превод от чешки Маргарита Кюркчиева
Художник Здравка Будинова
154 стр., цена 10,00 лв.
* * *
Романът „Чужденци“ от Андраш Петьоц
Андраш Петьоц (р. 1959, Будапеща) е писател, поет и редактор, подпредседател на унгарския ПЕН-клуб. Литературната му 
кариера започва през 1980-те години, като представител на ъндърграунд течението. Публикува самиздат, присъединява се към Парижкия кръг на авангардистите, един от обновителите е на визуалната и акустичната поезия. Участва в местни и чуждестранни литературни фестивали. Публикува и под псевдоним, предизвиква сензация в родината си със стихосбирката „Женска къдрица“ под името Рита Естер Мечеки. От средата на '90-те години в поезията му все повече изпъкват мотиви, характерни за синтезирането и обединяването на поетическите традиции. През 2001 г. публикува стихосбирката в проза „На мястото, от слънцето огряно“, плод на преживяванията му по време на писателски семинар в Айова, САЩ, която излиза и на български език. Романът „Чужденци“ (2007) претърпява три преиздания в родината и досега е преведен на немски, полски и грузински език. „Тази книга разказва за несигурното, плашещо бъдеще на Европа. Историята, описана в нея, всъщност би могла да се случи в коя да е източноевропейска страна“, казва за творбата полският писател Кшищоф Варга.
Романът „Чужденци“ на Андраш Петьоц, вдъхновен от едноименната творба на Албер Камю, е екзистенциална драма за живота на Анна, осемгодишно момиченце, и неговата майка. Двете са бегълки, които жадуват за дом, топлина и обич, но са принудени от обстоятелствата да се скитат из неназовани краища на евразийския континент. Най-страшният им враг са така наречените варвари. Романът проследява нелеката съдба на майка и дъщеря до деня на трагичната развръзка.
Има ли смисъл да спорим с Бездната? Време е да се свестим и да се избавим от магията на най-лошото. Все пак не всичко е изгубено: остават… варварите. Откъде ли ще дойдат варварите? Всъщност няма значение точно откъде. Те няма да закъснеят, и докато подготвят – по случай нашето поражение – своето пиршество, те вече обмислят как да ни изправят на крака, как да прекратят нашите празни приказки и умувания…
Да, варварите ще ни унижат, ще ни погазят, но те ще влеят и енергия у нас, за да ни помогнат да умрем или да се възродим…
Емил Чоран, из „Сълзи и светци“
прев. О. Стамболиев
Тази книга – „Чужденци“ – те кара да я прочетеш на един дъх…
Имре Кертес, лауреат на Нобелова награда за литература
Аз съм родена тук, в пасторския дом, баща ми е местният католически свещеник. Майка ми му е любовница, още от малка. Това е една истинска, страшна тайна, но на вас я признавам, защото сте добър човек. Вие не тормозите децата, а ги учите на разум, та после, като възрастни, да отстояват мястото си в живота. Впрочем майка ми каза, че преди много, много години е била и ваша любовница, и дори може точно вие да сте ми баща. Защото вие сте такъв. Задиряте малките момичета в училище. Всички го знаят. Така че по-внимателно с мен, господин учителю, защото може много да си изпатите. Знаете ли, на мен вече няма какво ново да ми кажете, вече съм видяла какво ли не.
из „Чужденци“
Изданието е осъществено с любезното съдействие на Унгарския културен институт в София под патронажа на Институт „Балаши” – Будапеща, както и с подкрепата на Фондация „Унгарска преводаческа къща“ – Балатонфюред. С благодарност на семейство Анна Найденова и Ласло Варади за изключителната финансова и морална подкрепа.
Превод от унгарски Мартин Христов
Оформление Мариета Василева
184 стр., цена 12,00 лв.
I